Южно сияние в Австралия. Наричат го още aurora australis. Името на по- познато ни северно е aurora borealis.

Аурора на езерото Илавара - 8:30 ч. 12/11/25

 

С малка времева разлика е имало сияние и над Стара планина. Но за България, макар и непривично си е северно.

Ами, полюсите си сияят. Говорят си светлинно. Да започваме и ние, колкото и далече да сме – да си говорим със светлините в душите си!

Красиво е! Фантастично!
Аврора има смисъл и на зора!
Впрочем, сигурно знаеш, че "u" в латински, в някои комбинации, се чете "в"!
Аврора, Австралия, Август....
Не е заяждане, само допълнение!

Всичко най- добро!

както знам, че ти никога не се заяждаш с мен. Същото се отнася и за мен към теб. Приети са и двете, въпрос на избор.
Благодаря, че се наслади на загадъчната цветност. Хубав ден!

Резултат на комбинация от повишена слънчева активност и магнитното поле на Земята. И още едно доказателство за съществуването на предсказаното от мен Естетическо силово поле.

Да имаш прекрасен уикенд!

Чудато е това поле. Влияе не само на естезиса и менталността. Естеството му променя и повдига вибрационно същности.

Това поле е не само чудато. То е сакрално чудо!

Ако си го описал по-обстойно, ще ми е интересно да се докосна до мислите ти за това сакралното чудо.

В момента във физиката има фикс-идеята да се окомплектоват 4-те фундаментални физически взаимодействия: електромагнитни, слаби, силни и гравитация, в едно единно поле - полето на Великото обединение. Над този проект работиха рамо до рамо Алберт Айнщайн и Леополд Инфелд в Принстън. Но, уви, безуспешно. Какво е свършено дотук по проекта. Обединени са електромагнитното поле на Максуел-Фарадей със слабите взаимодействия и е достигнато до полето на Електрослабите взаимодействия с репрезентатор т.нар. W-бозон, вече експериментално доказан. Това обединение е дело на физиците Салам, Уайнбърг и Глашоу и те получиха нобелова премия за това си теоретично постижение и неговите математически уравнения. Докато експериментално потвърденият W-бозон е интерпретаторът на полето и субчастица съществуваща за изключително малки времеви интервали. Все още полето на Електрослабите взаимодействия не е обединено със силните взаимодействия и с гравитацията. А аз говоря за Естетическото силово поле. То съществува и за репрезентаторния му бозон следва да се възприеме терминологията Найсон /от nice - хубав/! Естетическото поле лежи вън от полето на Великото обединение. За неговото съществуване съвременната теоретична физика дори не подозира. Но именно това поле се бори с ентропията и подрежда физичната реалност по един винаги красив начин. Например цветовите тонове в есенната гора, макар и на пръв поглед хаотични и случайно съчетаващи се, винаги създават усещане за красота, нещо което би било невъзможно без Естетическото силово поле.

Ако възприемем полето като пространство с относително еднородни частици, освен четирите базисни полета, то всичко съществуващо можем да наречем поле. Пространството около нас и в нас е изпълнено с полета. Да добавим и полетата на силните и слабите взаимодействия, които се вписват във другите полета, тъй като действат на микроструктурно ниво. И ако w- заредения и z- зеро бозона представят слабите взаимодействия, то силното взаимодействие се проявява чрез уникалното свойство конфайнмент, където кварките и глюоните не могат да съществуват свободно. Ако всичко съществуващо е поле, респективно сума от полета, то частиците в него са квантовите му възбудители, за да прояви ритъма на реалността си. Квантовият свят си играе с частици тухлички/кварки/, частици спойка /глюони/ и частици чиста енергия /фотон/. Но има ли крайна тухличка? Още я търсят със сложността на релативиските колайдери. Но ако частиците не са обекти, а проявление на пространството, а енергията и материята на пространство- времето, тогава материята може и да няма крайна тухличка, малките частици да са флуктуация в структурата на пространството, като пиксели на реалността. Та нали на ниво 10 на минус 35-та, пространство и време губят смисъл, всичко е енергия ,пулсираща в чист вакуум, където свършва геометрията на вселената и започва нейния програмен код. И вече се търси не по-малкото, а различното, за да погледнем в тайните на материята в опит да я разберем. За да чуем музиката на вселената трябва не само нов инструмент, но и нови уши, нови лещи и нови очи. С тази новост ще навлизаме в Естетическото „силово“ поле. Поставям кавичките , защото не го определям като силово физически, а пораждащо сила с особения си нематериален заряд, включващ верижната реакция на стремежа за възприемане и дотворяване на красивото.

По същество си права. Но аз съм убеден, че Естетическото силово поле е класическо, подобното на Електрослабото поле и че има класически репрезентатор. И това ми убеждение произтича както от факта, че във физическия свят не би имало естетика, ако подобно поле не съществува, но също и от факта, че нещо трябва да се противопоставя на Ентропията, която би ни довела до топлинна смърт на вселената. Защото е добре известно, че механичната енергия се преобразува без остатък в топлинна, но обратното не е вярно. И точно тук се крие вторият принцип /закон/ на термодинамиката. Всъщност наличието на Естетическото силово поле, като чисто физическо поле, ни демонстрира, че настоящото разбиране на полевата форма във физиката е недостатъчно, защото не е ясно в каква релация са гравитацията /и антигравитацията например/ с естетическата същност на вселената. Тук най-високо се е извисил в разбирането си за природата на нещата Пол Дирак /откривателят на позитрона, т.е. на първата открита античастица/. В своите знаменити 5 лекции в Нова Зеландия, Дирак, в главата за магнитните монополи /предсказаните от него частици с един-единствен полюс/, разглеждайки тяхната математическа теория, която е рядко красива, провъзгласява красотата на една математико-физическа теория като най-висш критерий за нейната истинност. И както Нилс Бор утвърждава: "Тази теория не е достатъчно безумна, за да бъде вярна", така Пол Дирак утвърждава: "Тази теория не е достатъчно красива, за да бъде вярна"!

Обмислял си дълго и професионално, а моите мисли са спонтанни. Затова се съгласявам. Беше ми приятен този писморазговор.

че ми отделяш от времето си и споделяш толкова ценни виждания, с които ме обогатяваш! Да имаш прекрасен уикенд!

Предпочитам "сиянието" на вулканите, в които има топлина и мощ.

За теб е логично. Ти си повече действена и по-малко романтична личност.