Куи! Куи!  - Ела тук! Така привикват намиращите се на далечно разстояние с езика дхаруг, който говорят, коренните жители на Сидни.

Ела да си харесаш поговорка:

Ние всички сме гости на това време и на това място. Само преминаваме оттук. Нашата задача е да наблюдаваме, да се учим, да растем, да обичаме... и след това да се завърнем вкъщи.

На когото са загинали мечтите, сам е загинал.

Никой не е толкова глух като този, който не иска да слуша.

Всяко стълкновение ражда искра истина.

Който губи съновиденията си, сам се губи.

Колкото повече знаеш, толкова по-малко ти е нужно.

По-голяма шапка, по- малко имущество.

Пътнико, няма утъпкани пътища. Пътят се ражда от силата на твоите стъпки.

И един апсарски :

От стъпките на Апсара Травъл тръгват много пътища

Уикенд е:  Отпусни се като пиещ вода гушер!

Това е за тези, които са толкова работливи, че трябва да употребят усилие, за да пият вода.

Австралийските гущери пият много бързо вода, а това всъщност е основната им активност през деня.

За накрая аборигенското: Чак а Ю-ей! Което има смисъл на Обърни!

И от мен: Обърни нова страница от живота си! Бъди не това, което мислиш, че трябва, а това, което искаш да си!

И „Никога не бъди по-ниско от змийски корем!“ или „ Бандикут на изгорял хълм;“

 

 

„По-ниско от змийски корем“ - без морални принципи и „ Бандикут на изгорял хълм;“ – самотник.
Бандикут е малко, торбесто мишеподобно.

"Колкото повече знаеш, толкова по-малко ти е нужно."

Според мен вярното е:

"Колкото повече знаеш, толкова повече се нуждаш от още знания."

толкова по-малко ми е нужно и се отпускам като пиещ вода гущер :)

Прости ,че плагиатствам с началото на твой коментарен отговор. Не е заяждане - закачка.
И към същината: Уникалността на древния континент, осмелил се да се откъсне преди милиони години от майката Гондвана, още пропива във всичко съществуващо тук. То е като Песенната линия - оная огромна пълзяща духовна змия. Австралия не е това, което знаем от еврепейското и завоюване през 18 век насам. Хората тук са дошли 20 000 години по-рано от белите колонизатори. Градили и имат свой бит, култура и ценности, свое виждане за света и познаваемостта му. Останалите два процента още търсят свободата си на живот и дух, сред наложените европейски разбирания, за да запазят идентичността си. Поговорките са част от предаваното устното народно творчество и мъдрост трупани с векове в един от най-неблагоприятния за живот континент от природна гледна точка. Пустини и полупустини. Малко питейна вода. Дори и ширещите се сухи треви и храсти са наречени скръб. И си е скръб, която говори. Златната треска променя континента. За добро или лошо, не ние отсъждаме и осъждаме. Тази златна треска на "белите" забива копието на алчността, алчност която опустошава дълго изграждани правила на живот, общуване и развитие. И точно това богатство , това по-малко, пропито с алчност е вплетено тук. Научилият повече за златото и ценността му, притежаващия знанията да го използва е знаещ, но доколко е нужно това знание щом съсипва съдби и унищожова народи. Кое знание е по-силно - егоистичното знание за притежание, трупане и унищожение, или знанието за споделяне и съвместност? А коренните народи на Австралия, аборигени или бушмени си имат свое древно знание, което въпреки начина на получаването му, различен от приетия цивилизован, е много дълбоко и достоверно. Потвърдено от съвремените високо технологични научни изследвания е толкова шокиращо. Много ми се иска да направя поне един постинг за него, но время покажет.
Подозирам, че с коментара си ме провокира да разкажа още нещо, за да защитя поговорката. Знаеше.

Река, която сменя цвета си като в приказката. Гребваме и си вадим сандъче. Скъпоценностите в него са такива, каквито заслужаваме. А как ще ги използваме?Ще се задоволим ли да топнем и позлатим само едно кутре, или ще се усмелим геройски да грабнем от възхитителното, но не още позволеното ни? И кое тук е по-силно - любопитството, блясъкът или мамещото красиво?...

Длъжна съм да предупредя гушерко, че си има яка конкуренция. Но няма как да го надминеш в бързопиенето и лежането - родът му ги е тренирал векове.

Има един уникален, както многото уникалности тук. Наричат го сцинг. Той за разлика от всички останали има ярко син език. Ето как си го е боядисал:
Това е много умно животно, което като кученце се привързва към човека и му е крайно преданно. С тази вярност към своя приятел човек е свързан и цвета на езика му. Неговият приятел човек се разболял тежко и казал на близките си, че има един плод, който може да го спаси от явна смърт, но той се намира на края на света. Никой не се решил да го търси. Само верният сцинк тръгнал на дълъг път. Открил плода, но лапките му били толково наранени, че не можел да го държи с тях, затова го сложил в устата си. Плодът от дългото държане в устата му по пътя на връщане се толкова променил и боядисал езика на животинчето в ярко синьо, което се предало и в потомството му през годините. Това е само легенда, но синият език защитава животното. В животинския свят синьото значи заплаха и отрова. Като се изплези показва ,че не е безобиден, но всъщност е.

"Уикенд е : Отпусни се като пиещ вода гущер!" – А аз мислех, че "уикенд" е английска дума. А ние си имаме "Когато човек пие вода и змията го не закача".

Да се поборичкат малко. Водното свещенодействие ще ги обедини. Почивни дни могат да бъдат и всички други дни от седмицата, но уикенд всеки вече го знае. Употребата на думата не ни прави по-малко българи.

Вземам си ги всичките! Благодаря!

Не урбанизираните градове, заради които Австралия бе наречена преди години, най-доброто място за живеене, а други уникалности привличат повече, лично мен.

Обичам Австралия, кръвно свързана съм с нея. Не намерих време и сили поне един път да отида, но повече от роднините ми са ходили - и често слушам разкази за "обратната страна на Земята". Почти всяка година имаме гости оттам, обикновено приз лятото, когато на техния континент е зима. Всичко ме впечатлява - например страшните приказки, с които приспиват децата:) Едно коляно на моите роднини са художници и скулптори - това лято показаха на внучката ми, която много обича да рисува, една техника с точки. Тя много я хареса, използва я и дори почна да жъне победи с нея:) - спечели второ място на конкурс в Китай с картината "Татко прави палачинки". Не е моето - палачинката, която лети във въздуха, е като гърмяна със сачми - и червена:)
Аз също като zemela харесах всичко, но най-много последната мъдрост:
"„Никога не бъди по-ниско от змийски корем!" По-долу от лазеща по корем змия - няма по-ниско и "низко":))).
Благодаря, Елена!
Поздравления за Апсара Травъл - и успех!
Поздрави!

Ще отидеш, щом силно, силно пожелаеш.
А поантилизмът е много хубава техника на рисуване, не само за деца. Техниката създава и развива ценни качества, от чисто физиологични до психични. Наслагването на точковидни монохромия, подобрява остротата на зрението и разделителната способност на окото, учи на търпение и прецизност, успокоява и вдъхновява... Дивизионизмът е и увертюрна техника на леонардовото сфумато, който нанася чертичко-точковидни докосвания, всяко 1/40 от милиметъра. Велико търпение, велика точност и велик резултат на мъгливо цветно проникване, създаващо динамични въздействия! Пожелавам на внучката ти не блестящи , а по леонардовско създаване на приглушени послания.

Благодаря ти, Елена!
То било голяма работа това, точковото рисуване. А аз се чудех как така пък изведнъж са харесали рисунката на внучката, как изобщо са я забелязали сред толкова много... Друг е въпросът, че тя едва ли е стигнала поне до повърхността на всичко онова, което ти описваш. Чета, чета - и много неща ми остават неясни. Но ти благодаря за отправната точка - оттам нататък е по-лесно, информация със сигурност ще има в Интернет.
Прегръдка с благодарност!

Внучката ти е още дете. За сега рисуването й изгражда подсъзнанелни асоциации и отключва предхождаща памет. Осъзнавайки може да се пренавие и от нетърпението за оценена изява да даде заден ход. Не съм се интересувала напоследък какво точно има в интернет по въпроса, но точковото рисуване, макар и да се смята за съвремено изкуство, има по-дълбоки корени. Знам, че го наричат неоимпресионизъм и за разлика от субективните импресионалистични впечатления залагат на по-научен подход, което лично аз не възприемам за резонно. Когато изкуството, независимо от естеството си, се задвижи предимно от научна парадигма, а не от уникалното вътрешно състояние на твореца, то няма да има своята дълбочина на въздействие. Първите опити за точково рисуване след Леонардо са започнали неговите ученици, но в много различни ,повърхностни техники от тия на Маестрото. Той нанася до над 40 пласта не само с полегнала точица от един косъм, но и мъгливо размазване между пластовете. На определени етапи от рисунъка е създавал пара около картината. Но това е само мой опит за грубо скелетен процес на елементарно обяснение. Това рисуване е толкова гениално и достойно за поклон, създаващо ефект на движение в картината. Приемниците са замазвали точиците, затова не се е и разбирало дълги години, че в основата си е точково. А новооткритото през 19 век е позабравено, но и грижливо скривано старо. Научното приложение на новото се базира на знанието за пикселите и играта с тях. Дълга тема. Поотвлякох се. Прости.