Прочетен: 1294 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 13.03 14:41
Всяко опознаване е пътешествие. Обожавам пътешествията. Тръгвам към поредното. Сусамче, ида към теб.
Усещането ми дава посоката на пътя, по който да тръгна в търсенето си. Мисълта го води към конкретно знание и осмисля поетия път.
ОСмисля! Какво дава наставката Ос на мисълта? Какво е ос и къде го има? Колелото се завърта около оста си, земята също, макар нейната ос да е мислена ,което си значи, че мисълта ми се завърта около някаква ос и се върти при осмислянето. Целта ли е оста? Но трябва да се върти правилно по кръга си, за да не се разпилее, като разхлабено колело. Затова е нужно нещо да я държи противоразпиляващо, по-точно неразсейващо /защото много беди идват от разсейване/ и да дава тласък за въртене, да има някакъв основен софтуер/ ОС/, като операционна система /ОС/, като Windows или Linux; macOS или iOS…Колко много ОС крие ОСмислянето! И това му е хубавото. Едно и също нещо има смисъл при конкретни, но различни условия, запазвайки един водещ Смисъл. Но моята операционна система трябва да си има свое име. Какво да е то? Например кодовото име LOS, т е. оста на Любопитка. Някой може да го обърка с животното лос, но това си е негов проблем. Да е чувал за многозначността на думите. Пък и аз няма да му давам гласност.
Човешката ми същност се смалява и напъхва в сусамена шушулка, за да бъде семенцето там, съпровождащо неговото пътешествие. Получава се странен парадокс – смаляваш се, за да увеличиш познанието си. Друг път се раздуваш, според избраната ос, около която да завъртиш мислите си. Все е интересно.
Вече съм в шушулката. Сусамено семенце съм. На едно място се е цепнала мъничко и просветлява малко. Доколкото знам от Ая, моята мъничка приятелка с голямо сърце, скоро ще се разцепи с гръм и трясък, като отваряне на тежка врата и аз ще изхвърча нанякъде, търсейки местенцето си на земята. Сякаш имам някакъв спомен за подобно изхвърчаване като космично семенце избрало да кацне на земята. Защо ли? Може пък сусамчето да ми покаже с полета си. Но нещо тук не е в ред. Навярно съм объркала шушулката. Та тук не съм само аз , а в няколко редички строени семенца като мен и сме в обща капсулка. Да не съм се напъхала в капсулката на узряла бамя. Прилича на нея, но е по късичка и семенцата са по-малки. Я да ги преброя.1,2,3…Отдолу има друг ред. Колко реда са? Аха, също като бамята. Но тук семенцата са по-малки и навярно по-вече. Може и сходни на брой да са, защото капсулката е по- къса – към три сатниметра с четири гънки. Пребройх 77 семенца, но може някое да се е скрило в тайна гънчица. Странното и различното от бамичката бе, че при нея всички семена се събуждат узрели наведнъж ,а готови за покълване , когато им дойде времето. От тези тук, като гледам, горните семенца са се събудили и отворили очички, значи готови за излизане от капсулата си. , по- средата още им се спи, отварят от време на време по едно око, но не са си досънували сънищата и пак заспиват, тези към дръжката още спят дълбоко. Дори и звукът на бързо отварящата се врата на твърдата капсула отгоре, не ще ги събуди, защото установих, че тя се отваря поетапно отгоре-надолу. Поговорих си със събуденото семенце до мен, колко още ще спят сестричките, или братчета му. Но то не знаеше дори собствения си пол. Каза, че задавам много сложни за него въпроси. Да попитам отново, което се кани да изкочи, щом вратата се отвори. Било отличник в усвояване на сусамените знания. То беше словоохотливо, но говореше твърде бързо, защото нямаше много време за оставане в леглото си – част от неговата гънка от капсулата. Ако бърза и ритне с крак, т.е. връхче цепнатината, тя ще тресне и отвори по-широко. Ще се отвори силно и ако чуе гръм. Силният звук отвън я отключва. От скачането без парашут на първите семена, до скока на последното, минават 40 дена. Не че са поспаланковци – оформят се по-късно, поетапно. Защо? Научило сусамовия си урок семенце не успя да ми каже, защото скочи. Трябва да си отговоря сама. Навярно са нужни по специални условия за поникване и част от семенцата загиват без да са изпълнили мисията, но със сигурност 40 дена са достатъчни те да се появят. За тази пренаселеност в капсулката Ая не ми каза, но не каза и, че ще съм самичко семенце. Ще изляза да я питам. То тъй като тя в повечето случаи иска сама да си намирам разбиранията, най-добре да сменя посоката. Влизам в пружината на времето и пространството, за да намеря първото сусамово семенце, приземило се като мен, но много древно, както каза феичката, преди да размаха прозрачните си крилца и отлети. Увери ме , че ще следва моя път и ще помага, ако наистина имам нужда и не мога да се справя сама или попадна в беда. В непознатите пътувания всичко е възможно. А има ли познати пътувания, щом всичко се мени постоянно? Винаги решавам, когато се съмнявам, да сменям посоката на търсене. Може пък от по-далече да стигна по-бързо.
И така превръщам моята същност в неопределено голяма и гъвкаво готова за промените във връхлетелите ме ситуации. Настроих уникалната си пружина-фуния на времето и пространството, която е моя летателен апарат и тръгвам да търся първото семенце сусам. Пазя си го в тайна, но малко ще ви разкажа за моето превозно средство. То си има име, но няма да ви го издам. Ако ви допуснат в подземията на Ватикана, там има негов реален прототип, над който учените още се чудят как работи. Само че допуснатите не са от избраните, които знаят, затова си седи неизползвано. В момента искам да отида в древността, но не знам колко дълбока древност за случая. От там, където отида, според това, което знаят, ще ми подскажат, нагоре и ли надолу още да се движа в земното летоброене. За да тръгне, на фунията трябва, в случая надолу, към тънката част на спиралата, която отвежда в миналото да й се придаде достатъчен натиск. Разширяващата се пък част води в бъдещето. При специфичния натиск върху пружината- фуния или дърпане, често и двете заедно, според случая,, спиралите влизат една в друга, или излизат и тя приема ту форма на диск, с различна едностранна или двустранна изпъкналост и осветеност от възникналия водещ релативистичен лъч или на особено вретено. Състоянието ѝ на покой е днес и сега. Мисловното налягането отгоре и менталното дърпане отдолу, трябва да я разтегне до преди новата ера и ме остави. За мен древността е от там нататък. Ние децата знаем как да управляваме нашите си летателни машини, но големите са забравили, защото са си създали свои много по- тромави , сложни и нефункционални за придвижване. Ограниченото им движение, ограничава и знанията, които получаваш, да не говорим, че въртенето на мисълта около определена ос-цел е толкова нищожна, че може да спре. С инерция не се стига далеч. Детето може да отиде когато и където си поиска, както и да научи каквото си пожелае. Затова „Бъдете като децата!“ – казано е. Но не капризно вдетинени.
Зададох „древност-сусам“. Няма да се отплесвам в усещането на движението, което също е релативистично. После ще разбера колко варсека /не парсека/ са отчетени, защото това движение не е само в пространството, а и едновременно във времето и тук паралаксът от дъгови секунди не играе никакво значение/.
Ах, колко красиво е това място. Ей-там са насядали и полегнали хора. Вдигат чаши за наздравица. Нещо празнуват. Навярно са индийци, нали сусама е дошъл от там, както каза познавачката на растенията.
- Привет, мили хора! Дано не попреча на празника ви и разрешите да попитам за което искам да науча, ако знаете.
Всички прихнаха в смях.
- Какво смешно казах?
- Всичко е смешно. Ние не сме хора, а богове, африкански богове.
- Сега разбирам, че не от ходене на море, а от расата е тъмна кожата ви.
- Нямаше как да знаеш, нали хората са наш образ и подобие. А за знаенето , знаем всичко, или поне можем да го научим, когато си поискаме. Знаем и коя си, от къде идеш и какво търсиш. Заповядай, пийни от нашата африканска амброзия.
- Безалкохолна ли е, защото съм още дете и не пия алкохол.
- Вино е. За теб ще премахнем на мига алкохолната ферментация и ще си пийнеш от него както пиеш гроздов сок.
- Обичам гроздов сок.
- Но миличко, това не е сок от грозде, а сок от сусам.
- Не съм чувала да има такъв.
- Всеки континент си има свои растения и храни. Но във вашето време това сусамово вино отдавна вече не се прави. Първи ние му се насладихме. Нашите богове и богини на растенията дадоха сусама на племената от Африка, научиха ги как да го използват и колко ценен е. Първи те го опознаха, оцениха и за благодарност ни направиха вино от него.
- А кой век е сега тук?
- Пак ще ни разсмееш. Боговете живеят в безвремие в небесните висини и не се интересуват от нещото време. А за хората на земята под нас е стотици, че и хиляди преди вашето ново летоброене. Пуснахме сусама да расте без нужда да го обработват, в тъй нареченото диво състояние, но това е много специално растение, с божествени качества. Повече ще научиш от боговете на растенията, водата, земята и слънцето, защо без тях нищо не расте и не дава плод. Но точно сега не са при нас. В племената има празник на плодородието. Извършват се ритуали, пеят се специални песни и се танцуват ритуалните танци в наша чест и за наша слава. Чуваш ли, барабаните бият, тупти сърцето на Африка.
- А с кого имам честта да разговарям в момента. Навярно с върховния бог.
- Правилно. Ти си умно момиче. Другите говорят с гости, когато аз разреша. Потомък съм на дошлия от звездите Ухулукхулвана, намерил древните зулуси ,живеещи като животни, без закони и вяра, очовечил ги. Аз съм Ункулункулу – създателят на африканската вселена.
- Разрешете да ви се поклоня.
- По-скоро аз ще ти се поклоня – за смелостта, толкова малка да пътешестваш в незнайното ,за да учиш.
- Това трябва да е стремеж на всеки земен човек.
- Но уви, не е. Преди да научиш повече за сусама, които ние нарекохме сесам, богиньо на плодородието Уаси, заведи това дете на твоя празник в родината на обгорелите лица, в едно от древните места на развитие на човека, град Сесам, който народа афар нарече на подареното растение и го запознай със сестрите си Абаси-Сни, Мами Уата, и Асасе-Ая. Кажи им ,че е приятелче на феята Ая. Нека пазителката на течното масло, покаже нюансите на красивите му цветове от бяло до нежно лилаво, които цъфтят само един ден. Това ще бъде наш подарък, защото виделият тези цветове има щастлив живот. Така сме повелили ние, боговете на Черната земя Кемет.
Да, въртенето...и пак въртенето! Когато една жена се върти на оста на мъжа, се раждат бебета. А когато вселената се върти около оста на Бога...? Около неговия лингам. Какво ли се ражда тогава? Хората са пигмеи на Мисълта...или сусамени зрънца в нея!
Пак ме разконспирира. Завъртях сравнението на човешката мисъл като сусамени зрънца, защото от многото, единици попадат на благоприятни условия. Повечето се разпиляват непоникнали или безплодни. Факт- както умозрителен, така и чисто биологичен.
ми дай салам!...
днешните са само за кучето салата.
Поздравления, Емелика!
