Вчера погледах част от известен български филм по родната ни телевизия. Пяха, също тъй известна ни песен. Част от нея: "...срещу народа отомански, ти българите поведи!". Учили сме я преди, но във варианта: "Срещу тирана отомански.." Авторът е знаел, че турският народ и турските тирани, не са едно. Българският народ се е разбирал и се разбира с турския народ. Имах съседка туркиня. Тя казваше: "Българският народ и турския са като яйцето - дели ги само ципичката. Веднъж българинът е самото яйце, друг път турчинът. Сменят се кой да е черупката, та да оцелее яйцето. Големците са запъртъците." Пък спомнете си милите думи на Петко воевода - "Брате ,турчине!".
Та, моята памет ли ми вече изневерява, или някой друг за пореден път изневерява на народа си с разни наложени му внушения?

и навярно най-автентичен е: "Срещу изедници душмански...", който не изключва и българските такива.

Много промити мозъци, превърнати от манипулаторите в агресивна пасмина, потънаха в злоба, омраза и всички нормални са им виновни...

Непрекъснато се убеждаваме, че в този свят почти нищо не е това, което е.

"...изедници душмански...". Така я знам от малка.
После стана "...тирана отомански".
Не съм я чувала в последния вариант с " ... народа...".
Нелеп и политнекоректен е последният вариант.
Трябва да проверя в книжката на Добри Чинтулов.

Твоята съседка е била много права за яйцето и ципичката.

Тя беше възрастна жена, вече покойница. Каза, че помни тези думи от дядо си. Много си общуваха и помагаха с моите баба и дядо. Заселиха се на село когато бях малка и още учеха българския. Дядо ми от своя страна започна да учи от тях турски и след години си говореха и на двата езика. Покрай другата си работа, дядо ми беше самоук народен музикант, а баба ми пееше народни песни. Леля Нермин/съседката/ го научи и на турски народни песни. Празниците ни бяха общи - баниците и баклавите, рачелът и локумът... Песните и хорАта също. А дядо ми научи кючека. Баба не се осмели, но тя и леля Нермин си бяха подарили и от своите ръчно изработени национални носии. Израстнах с техните деца. Деляхме си залъците - две семейства, от две народности, с общи грижи и вяра в доброто...

Случва се в някои стари песни да се променят думи... В оригинала е "народа отомански"... Навярно промяната е в ново време – заради "политкоректност"

Стани, стани юнак балкански

от сън дълбок се събуди,

срещу народа отомански

ти българите поведи!



Че сълзи кървави пролива

във робство милий наш народ;

високо той ръце простира

да го избави вишний бог!



И тъй ний много претърпяхме,

но стига толкоз да търпим,

да бъдем пак, каквито бяхме,

ил’ всинца да се изтребим.



Докога, братя, да се губим?

Защо да се не съберем?

Така ли вечно ще се трудим

и в робство всинца да измрем?



Я вижте, братя, погледнете

на ближните нам племена!

От тях добър пример вземете

как си прославят имена!



Станете, братя, вий станете,

начало покажете вий;

и сабите си запашете,

и помощ ще ви се яви.



На помощ сърби, черногорци

със радост ще се затекат,

а и от север храбри руси

тозчас ще да се появят.



Догде е мъничка змията,

елате да се съберем!

С крака да й строшим главата,

свободни да се назовем!



Да стане лева наш балкански,

от него вятър да повей,

та полумесец отомански

под тъмен облак затъмней!



Да си развием знамената,

да светне нашата земя,

да си прославим имената,

да гинат турски племена!

Къде си, вярна ти любов народна?

Къде блестиш ти, искра любородна?

Я силен пламък ти пламни,

та буен огън разпали

на младите в сърцата,

да тръгнат по гората.



Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,

противу турци да стоим насреща!

Да викнем всинца с глас голям

по всичкия Коджабалкан:

голямо, мало, ставай,

оръжие запасвай!



На пояс тънки сабли запашете,

за бащината си земя станете,

колете турски племена,

пълнете с техните тела

пространните равнини,

дълбоките долини!



За нашето отечество и слава,

за нашата свобода и държава

да си пролеем вси кръвта,

да си добием волността

от нашите тирани,

неверни мюсюлмани!



Байраци български навред да вдигнем,

към бога със краст във ръка да викнем:

о, наш създательо Христе,

я виж от ясното небе,

нашето мъчение,

дългото търпение.



Благослови ти нашето желание,

на тебе имаме ний упование,

подвигът да ни е осветен,

на твоя вяра утвърден,

на славното ти име,

предвечний божи сине!



Кога в български предели настъпим,

кога вразите си от нас изгоним.

Да се възвишат знамена

на българските рамена

от върха на Дуная

в Тесалия до края.



Кога свободата си ний доставим,

кога си имената ний прославим,

да видим всички мир тогас,

и ний да викнем всички с глас,

живейте православно,

в България държавно.

А коя година е произведен филма?

Имам книгата на Добри Чинтулов, но не при мен в момента. Като отида в Казанлък ще проверя и аз, как е в нея.

Гледах само много малка част от "Записките..." и не мога да ти отговоря.

Омраза между нас и турци няма! На народностна основа
В Лозенград един турчин ме попита нещо за кафе Отговорих на български, че не разбирам, за да прекъсна безсмислен разговор! Не можех да съм полезен с каквото и да е
Лицето му цъфна в усмивка- Комшо!
И аз непринудено се усмихнах- Да, комшии сме!

Един от най- добрите ми приятели е турчин, от ученическите години още И до днес
Помагах му в учението, след това със съвети После ролите се смениха!
Няма да забравя една вечер, много късно, когато се чудех какво да правя, как телефонът иззвъня Той!
Каза, да не се притеснявам, доктор е!
Той поема отговорността , да наглежда родителите ми Да си върша спокойно работата Той е насреща!
И наистина!
Майка ми го наричаше моя втори син!
С турци конфликт не съм имал

Хубава вечер!

"Срещу народа отомански
ти българите поведи!"

Но си права, Емелика, че е редно да бъде "тирана" вместо "народа".

Вменяват ни я.

Вече свикнахме с "народа" да се злоупотребява. Чуя ли , че някой прави нещо за народа или мисли за него, си имам едно на ум.