Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2020 20:14 - Викенд на село част I
Автор: raiap Категория: Туризъм   
Прочетен: 2560 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Четвърто поколение Софиянка не знам дали знаете какво означава. Означава всяко лято другарчетата ти (по онова време бяха другарчета, даже се налагаше по необходимост, не по желание, всяко лято да пишем писмо на непознато руско дете) да си заминават на село, а ти отчаяно да молиш вашите да ти направят братче или сестриче, защото иначе „самотата те дебне на другия тротоар“. Те пък вземат, че ти се вържат, та твое чудо та ничие 6 години да си бил титуляр по сметка, така да се каже, и се пръкне някакъв сополив вързоп и вземе, че те детронира.

Но за селото иде реч. Демек – и за цяр няма. И би трябвало и да не ми липсва нещо, което, дет се вика – не знам и какво е, обаче сигурно от възрастта – мисълта за спокойствие сред зеленина и чуруликане на „фтички“ както казват децата, направо ме разтапя като Кобрата – люлинчанка и само спирам и давам ляв мигач при мислълта. Явно съм подавала многозначителни сигнали по темата на вселената, защото от тук насетне действието се развива мълниеносно – лайквам и коментирам с нещо от сорта на „вземи ме за орачка“ у фейса на снимка на моя приятелка, която не съм виждала цифром и словом от поне 15 години. Но един ретрограден Меркурий ще разбере и хареса това. Снимката показва прясно набран букет от полски цветя и билки, насред масичка в дворче на къщичка на село и аз пълня гащака моментално. След това ми действие не се забавя и нейното: „Ми идвай де, какво чакаш?!“ и се оказва, че аз вече нищо не чакам. Два дни и три торби с био зеленчуци по-късно се мятам на неуморния (уестсайд стори, Петрич – Калифорния) и запрашвам за село, на около 200 км до София, което разполага като Крез и с пещера , и с езеро наблизо. Сама съм, и това ми харесва. Наслаждавам се на пътя, на живота, и на неговите производни. Гледам житни ниви, вдишвам цветен прашец, изумявам се на формата и цвета на планините по пътя, и като цяло си го изживявам пълноценно. Явно съм и попрекалила с наслаждението, щото хората тия 200 км ги вземат за два, айде, три, айде три и половина часа, обаче аз си ги взех за четири часа и половина (взех си ги, мои са си!). Докато пристигна, само сезони където не се смениха покрай мен и брадата ми не получи бели косми (остана си гъста и черна както си и подобава на млада дама), а домакинята ми според мен беше забравила коя съм и защо съм там в първия момент, такова пътуваме му ударих. Но по-добре аз да ударя пътуването, отколкото то мен, така че при пристигането само бях гладна на куче и ми се пишкаше като на Вакарелски спирач (пояснявам - едно време е имало позиция спирач на влака, а тоалетни във въпросния не са се намирали, така че единствено на гара Вакарел е могло да се свърши тази физиологична нужда. Ясно, че на нея вече хората-спирачи едвам са стискали, та се е превърнало в нарицателно). Майчице, колко съм обстоятелствена – една цяла страница вече напълних, а още не съм разказала по същество. To cut the long story short -  много хубаво си изкарахме. Край. J

Шегувам се, тази прелест, която изживях , си заслужава да се сподели с други. Та, къде привечер, когато както братовчед ми Спящото куче би казал – луната  облече своя вечерен тоалет, най-възрастният щурец даде тон за първата песен и липата разгърне своето медено съблазнително ухание, тогава горе долу пристигнах и аз. Между другото, тогава за първи път си дадох сметка, че въпреки, че пчелите събират липов прашец през деня, липата ухае най-силно през нощта. Не знам на какво се дължи фактът че не знаех до сега, все пак и ние в София си имаме липи (ок, имахме. ИМАХМЕ липи) и пушим цигари Кент и дъвчем бонбонки тик-так, та има от къде да съм го знаела, нали. И ухае ли ухае тая ми ти липа, че имаш чувството, че не ухае, а свири и я усещаш с повече от едно сетиво. Акомпанимент на тази ароматна симфония правят гардении, туберози и жасмини, и да не се казват така – така си ухаят, честно! Ние сме надарени с общо пет сетива, което не бих казала, че е върхът на еволюцията. Но когато обонянието ти е съблазнено от аромати като тази пъстра палитра, имаш чувството, че  разгръщаш нови пет само в рамките на обонянието. То е напластяване на ухания, редуване на интензитет, смяна на позиции – истинска класическа музика от Вивалди, но за обонятелният орган.

Слава Богу, с моята приятелка се разпознаваме веднага. Е, може отчасти да се дължи на факта, че селото е малко и през него не минават кой знае колко сива кола на час, нито пък аз във всяко село срещнах жена с рокля на цветя да ми маха радостно, но като цяло го отдавам на запазената ни свежа младост и непоклатими позиции по въпросите с остаряването. Даже и профилните ни снимки не се оказват отпреди 20 килограма. Хубаво е чувството, когато видиш човек, когото помниш с добро – някак емоцията се завръща на мига и вашите отношения продължават от там, откъдето са спрели, сякаш е било вчера. Имаше една приказка, че хората няма да запомнят какво си им направил, а как си ги накарал да се чувстват. Емоциите са голяма работа, ей. Сами не си даваме сметка колко подвластни можем да им бъдем.

Дотътрям багажа в двора, поемам си първата облекчена глътка въздух, съчетана с въздишка -  че съм пристигнала, че сме се видели, че съм тук, че съм се престрашила. 

Следва опознавателен тур на къщата и обозначаване на местните правила – комарникът на входната врата се затваря; в къщата се ходи с домашни чехли, а не с обувките отвън (нищо ново под слънцето); бойлера не се гаси от тук; съседа не е за секс; такива разни. Съгласявам се охотно с всички, щото кой пък си няма своите правила, а тези тук звучат съвсем в реда на нещата. Само частта със съседа не ми хареса първоначално, ама като го видях и разбрах, че баш това правило най си ми допада. Това си й е родната къща на моята дружка, но тя все пак последните няколко десетилетия все в града е живяла, та поназнайва нещичко по темата с удобствата. Съответно се е постарала то да е уж селска къща, ама най-селското си й е огромния двор, засаден с цветя и билки, чистия въздух, липсата на гъстота от 20 души на квадратен сантиметър и птичия хор наоколо. Останалото да ме прощава, ама си е чиста проба къща от типа, дето сега у София ни ги набутват за къде два-три- четиристотин хиляди евро. Е, да не се изхвърлям, ама  си има всички удобства къщето.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: raiap
Категория: Забавление
Прочетен: 26962
Постинги: 20
Коментари: 8
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031