Аборигенската култура е богата на легенди, музика и танци, а рисуваните от тях картини разказват за произхода на Земята, хората и прадедите им. Те наричат вярванията си сънища. Традициите  повеляват обитаваните от тях земи да не могат да бъдат продавани или отдавани за ползване. Много места в тях са свещени.  Племето си има старейшина, който пътува във „Времето на сънищата“ и е техен пазител. Никой не би си помислил да се усъмни за разказаното в пътуванията на съновиденията.

Пазачът на сънищата разказва историята на своя народ – Децата на природата

            

Златната епоха е времето на сънищата, времето когато прадедите им са  изваяли Земята, създали животните и хората. Прадедите създатели живеят вечно като духове - Духовете от Ачеринга , Човекът- светкавица – те са Времето на сънищата и са оставили своите рисунки върху свещените скали и  в свещените пещери.

Улуру е аборигенското име на Скалата Ейърс, наречена така от първия открил я не абориген, но през 1988г. официално е възстановено сакралното име, а от 1993 г. има двойно именуване. Така официално има и аборигенско,  и английско име  - Ейърс Рок/Улуру. Тя се почита като светилище от местния народ аранда.

 

Това е вторият по големина скален монолит на земята, Първият – Маунт Огъстъс е също в Австралия. Скалата Улуру е висока 318 м. обиколката и е над 9 км и има леко елипсовидна форма. Митичната скала е едно от чудесата на света. Преди 500 млн. години е била на океанското дъно. Уникалният  минерален състав, според времето и атмосферните условия, променя в широк диапазон цвета на скалата – от синьо виолетово, до огнено червено.

 

Археолозите твърдят ,че този район е населяван от преди 10 000 год. Първоначално австралийското правителство включва  скалата към резерват, но после връща собствеността на коренните жители. Ползването от правителството става чрез аренда за срок от 99г., начиная с 1985г. срещу годишен наем от 75 хил. долара плюс 20% от всеки билет за вход. Така аборигените се примиряват с посещението на туристите до върха на Улуру към който води тяхната свещена пътека. И тъй-като катерачите не винаги се държат цивилизовано, местното население анангу ги наричат минга – черни мравки. Изкачването е двучасово. Тук ежегодно загиват подхлъзнали се туристи или получили инфаркти, слънчев удар. За местните това не е случайност, а поличба. По свещените пътеки на земята се стъпва със святост! Това светилище за аборигените е с основополагащо духовно значение в легендите за „Времето на сънищата“. Поради конфликт на интереси от 2 години е забранено изкачването на свещената скала.

 

Духовните водачи на аборигените са и художници. Изкуството при тях е система от строго определени знания.Метафизично, то е средство за предаване на събития от миналото, за почит на предците и общуване с духовния свят. Изкуството им съществува от 50 000 г.

 

От произведенията им извира мистично възприятие за света. Творците са в досег с „Времето на сънищата“, наречено Тиукурпа, който е и несвършващ енергиен източник. Този източник се намира в огромна кухина под повърността на Свещеното Улуру. Първите аборигенски предци- създатели са населявали това място и духовете им живеят тук, край скалата. Те са оставили своята история в рисунки изсечени в повърхностния скален слой на монолита. В някои от пещерите на Улуру,  рисунките датират от десетки хиляди години и са били многократно обновявани от поколенията, за да могат легендите-знания да се запазят и предават във времето.

 

Пристигналите европейци, обявили земята на  Австралия за непринадлежаща на никого и си присвоили правото да я завземат. Сега коренните жители са по-малко от 2%.

Те, останалите, първо разказват своята история, а после танцуват и пеят. Танците наподобяват движения на животни и птици.

Тук, в племето джапукаи, ще ти покажат как да си запалиш огън. При добиване на огъня с въртене на пръчка в ръце се казва заклинание, което изричат само веднъж. Ако бъде повторено от някой преди появата на първата искра, огънят ще отиде на другия бряг на реката.

 

Заклинанието си е свършило работата

Ще те научат да хвърляш бумеранг. Първоначално бумерангът само е поразявал целта, но после предците ги научили как да го направят, че да се връща пак при тях, за да не го губят.

 

Ще пресъздадат променения танц корробори, изпълняващ се само от мъже. Защо променен? Думата на танца е дадена от първите заселници. В този танц аборигените общуват с времето на съновиденията. Движенията са изящни и ритмични. Изпълнителите са с изрисувано тяло и украсени с пера. Вярват, че с танца коррабори общуват с боговете. Много от обредите им са свещени. Непринадлежащите към общността нямат право не само да участват, но и да наблюдават танцуващите. Същинският танц включва минимум 10 песни, които могат да стигнат и до 300. За чужденците е другата разновидност на коррабори, превърнала се в театрално изкуство. Подозирам, че така е с всички елементи от театъра, който представят на туристите. Имат си и думи, които разграничават церемониалният от театралния танц – джую и коббакобба. Танците се съпровождат с пеене и ритмични удари със специални палки върху бумеранг. Включват се и барабан, дървен гонг, духов инструмент от бамбук или морска раковина. Национален инструмент е диджериду. Уникалността му е в това, че диапазонът на звучене може да се сравни само с човешки глас. При свирене вдишването и издишането трябва да е едновременно. И това е целият секрет. Не  е лесно, защото трябва да се овладее техниката на непрекъснато дишане, същността на която се състои в специфичното вдишване. Дългата тръба е направена  от клони на дървета, които от вътре са изядени от термити. Невъзможно е да има два еднакви инструмента. Колкото по-дълга е тръбата, толкова по-нисък е звукът.

 

Пред този спектакъл не можеш да останеш равнодушен.

Ето младежите

 

И жените

 

 

Част от ритуалите се изпълняват на светлината от факли. Огънят за тях е символ на раждането и живота и неизменно присъства в шоуто на брега на езерото с огнени илюминации, летящи горящи копия, озаряващи пътя си… Огънят край теб, разгаря огънят в теб.

 

Потомците на австралийските аборигени не могат да гледат обикновен филм, защото виждат на екрана само отделни кадри, които не се сливат в движения. Всъщност те виждат много по-бързо от останалите хора. Очите им са настроени да възприемат друга, по-висока честота. Това поражда много въпроси и разсъждения. Кой е по-съвършен? И по- приспособим? И къде отиват представите ни за време?

Други са изменили образа си на живот. Само малки групи в северозападната и централната част на Австралия са съхранили своите ценности, вярвания и обреди. За да се стигне до тях трябва правителствено разрешение, което струва скъпо.

image
„Когато разцепихме скалата, бяхме напълно объркани. Ето тази вкаменелост от епоха, когато появата на първите гръбначни все още е била след милиони години. А изведнъж се появява скелет. И не само това, изглеждаше като човек.

За Австралия се позовавам на приетите данни към този момент.
Но опре ли до древност всичко може да е съвсем иначе от приетото. Пък и не само до древност. Всеки закон на науката в крайна сметка може да се окаже само постулат.
Процесът на търсенето, откривателството, задаването на въпроси за пътя от къде и за накъде сме е дълбоко по-изпълващ от фактологичното научаване на прието вече съждение. Добре дошъл в моя блог и Честита Марта! За мен не е баба - само млад дух може да хукне да раздава мартеници! :)
По-късно ще прочета твоята информация в блога ти.

:))

Хубави мартенски дни!

Или аборигените много си приличат един на друг, или този на снимката е фотозвезда – виждал съм го и на други снимки.

Накара ме да се замисля над въпроса колко много ни е отнела цивилизацията. А какво всъщност ни е дала взамяна?

Това са един вид трупа артисти аборигени, на които държавата заплаща да запознават туристите с обичаите и народа си. И селището не е истинско селище , а театрален декор.
Всеки посетил представлението може да ги заснеме. Имат дори и рекламни снимки, за привличане на посетители. За повечето от тях тези хонорари са единствените доходи.
А артистите, особено атрактивните, знаеш, са в полезрението на камерите и обективите.

Патерици за всичките сетива.