Киплинг стъпил тук възкликва: „Осмото чудо на света!“

Маорите наричат Аотеароа Нова Зеландия. Пътувайки по прохода Маккинън на Милфорд за лов и риболов маорските племена събират и скъпоценния пунаму – вид нефритен камък, наричан таонга или съкровище. А името на коренните жители населяващи Южния остров носи името на мястото -  Те ваи пунаму  - Земята на зеления камък. Тази земя е фиорд, дълбоко прорязал земната суша на 15 км.

За маорите нефритът е карта на света, разчитана от 8 000 г. и не е просто камък, а наука за движението и пространството.

Движението и пространството. Кой го познава най-добре?

-      Ние, ние от страната на пътуващите бели облаци, галещи високите върхове, знаем и разказваме на скалите…

 

Знаем за произхода на тази земя. Много, много отдавна Майката -Земя и Бащата – Небе се прегърнали толкова силно, че в света между тях не прониквала светлина. В тъмното царство, скрито от горещата прегръдка, дремели горите и тъжните им, притиснати деца. Един ден се разбунтували, за да си върнат простора. Решили да разделят от обятията си своите създатели. Едното от тях – Туматауенга поискал да убие родителите си. Той носел силен войнски дух и се превърнал в бог на войната. Братята и сестрите му не били съгласни с него. Как така ще убият родителите си?  Тогава Танемахата, богът на горите, предложил просто да ги разделят. И се захванал с важното дело. След като успял да ги раздели от прегръдката, издигнал Бащата- Небе нагоре, където му било мястото и в света проникнал свеж въздух. После създал от Земята жената и я обладал. От съюза им се родили маори.

Оттогава за разделените от прегръдката си настъпила горест и печал. Сълзите на бащата се превръщали в дъжд, а мъката на майката в утринни  мъгли. Неизменно. Всеки ден. Оттогава над Милфорд утрото е мъгливо и тъжно. Слънцето се прокрадва по средата на деня, за да се усмихне непрегърната страна, а надвечер Небето винаги заплаква по недостижимата  си вече любов, за да стигне поне със сълзите си до нея. Тя ги събира унило цяла нощ, за да му ги върне с тайното си послание за незабрава в булото на мъглите си.

И тъй като все ще се намери недоволен от случващото се, така и тук, негодуващият без да има защо бог на въздуха Тафириматеа превърнал яда си в бури и вятър. Те станали неизменни, неканени гости в Нова Зеландия с които децата на земята си трябвало да се примирят.

Като си чу името, дойде и вятърът. Отнесе облаците, които искаха още да прегръщат върховете и гласът им полека заглъхна.

Скалите решиха да започнат своя разказ. Навярно дълго са го разказвали на тревите, защото те са съчинили песен, която разказват на недостигналите върховете.

Да я чуем и прогонвайки тъгата си да дарим света и хората, които обичаме, подозиращи или не, с усмивка и нефритена, тайствена, дълбоко скрита нежност.

И да послушаме момичето с маорски корени, което живее с легендите на дедите си, Ариана Тикао и нейната необикновена музика, близка по звучене на маорските припЕви в неповторимия си стил - с шепота на тревите, с болката от разлъката и невъзможността за връщане… поне в това движение и това пространство.

Не се ли умори да скиташ?
Водиш ли си записки?
Предполагам има още много да разкажеш.
Мечта на моят син е да посети Нова Зеландия.
Там ли е сниман "Властелинът на пръстените"?

Не само този филм. И покажа. Но ще изчакаш.
А луд умора няма, знаеш. Цялото ни семейство е такова - луднало. Другата ми дъщеря сега е във Виетнам, Лаос и Камбоджа. Синът ми февруари бе в други 5 страни.
Синът ти може да посети с Апсарите Нова Зеландия. Виж блогът на Апсара Травъл.
Има толкова мноооого за разказване. Нова Зеландия е вълшебство!!!