Прочетен: 5190 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 15.03 08:47
Пазили пещерата в тайна, докато вождът на маорите Тане Тиурано не води в нея експедиция на английския естествоизпитател Фред Мейс през 1887г. Навлизайки в пещерата със сал от ленени стъбла и свещи в ръка, онемели от възхита.
След това вождът става първия гид за посетилите това място и заразказвал за чудото, превеждайки в трите зали на подземния лабиринт, за да открият с изумен поглед толкова близо звездното небе.
Най-интересната част е плаването с лодка из подземната река. Лодкарят е прав и придвижва лодката с ръце по опънато над водата тънко въже. Разглежда се малка част, защото този подземен дворец е твърде голям. Температурата е около 5-6 градуса. Акустиката е изумителна. Тук е записан албумът на една от най-известните маорски певици Киритикано.
Разбира се това не са истински звезди. Сводовете на пещерата са осеяни с милиарди светещи червейчета, личинки на мушичката Арахнокампа луминоза. Трябва да се пази пълна тишина, защото и най-малкия шум, светлината на чувствителните червейчета гасне.
Удивително, но и разбираемо – светлината и яснотата се раждат в спокойствието на тишина. А нима нашата светлина няма нужда от вътрешно спокойствие, за освети всяка тъмнина?
Но интересното не свършва до тук. Светлината на личинките е нужна, за да се нахранят. Всяка от тях спуска до свода на пещерата до 70 лепкави нишки, всяка дълга до половин метър. Летящите насекоми, дори и възрастните индивиди Арахнокампа, привлечени от светлината попадат в лепкавия капан. Червейчетата притеглят нишките и умъртвяват жертвата. Получилите порцията си храна започват да светят десетократно по -ярко. Ето какво е да се нахраниш с родителите си, за да продължиш цикъла – да се нахранят с теб. Реално могат и без да изяждат родата, защото има достатъчно гъбни хифи с които да се нахранят и го правят понякога, когато са по-мързеливи. Но тогава няма атракция. Няма екшън. Що за хуманоидни стремежи при едни червейчета?
Уловката на светлината. Трябва да си достатъчно прозорлив и критичен, изчистваш наивностите си, за да проумееш, че не всяка светлина е звездна или слънчева, че има толкова измамни светлини, които ще те вкарат в капана за промиващо смилане на същността ти.
Безспорно светлината е нужна за храната и развитието.
А за гордите притежатели на най- непонятната прибавка към тялото - душата колко чиста светлина е нужна да се храни и развива, докато засвети със собствена светлина, без лепкави арахнини нишки, а като лъчи на звезда?
Капанът на възторга. Възхита от природната хитрост, родила красота за сетивата, леко помрачена от простичката логика на ума, разкриващ същността за звездната измамност. Красиво, величествено ,но нетрайно както всяка неистинност. Закрещиш ли, светлинките се свиват, изчезват. Няма го мълчаливото преклонение от което се захранва фалшивата звезда.
Но очите се радват. И от тази радост, душата, струва ни се, ликува. Дали пък не тъгува?
Започва борба за пещерната светлина между официалните власти и племената на маорите за правото на владение на уникалното място. Властите налагат исканията си и от 1904г. Уайтомо е държавна собственост с уговорката, че вождът на племето ще получава процент от платените посещение, като първооткривател и водач в нея. Сега потомците му продължават делото за скромни възнаграждения.
А кога, как и защо е възникнало това явление имено тук, и което не се среща никъде другаде по света, учените още спорят.
Хипотезите: Преди милиарди години тук е било океан. Водата изваяла многочислени гроти /хоризонтална пещера със сводест таван и широк вход, с разширени просторни зали в част от пещерите с тесен проход/ лабиринтни ходове и пещери. След това водата се дръпнала и се създали благоприятни условия за светещите. Но защо никъде другаде не са се появили, като подобни условия е имало на много места?
Чудните колонии от личинки видени веднъж, завинаги остават в съзнанието с трепкащата в тъмното изумрудено- синя светлина, която се възприема като милиони светещи звездички.
Наричат ги още гъбни комари. Макар и да изглеждат като обикновените комари, жизнената дейност е съвсем друга. Основната храна на този вид са спорите на гъбите, които растат в пещерата. Биолуминесценцията е позната при други видове и в различни среди. Биолуминесцентните опашчици произвеждат специални химически вещества, които реагирайки с кислорода във въздуха, генерират светлина. Колкото по-силно свети личинката – толкова е по гладна. Силното светене е в двата крайни случая- глад и пресищане. То си е нещо като мини перпетуум мобиле: глад-светене – ядене- пресищане – светене. Ако учените задълбаят в производството на тези специални химически вещества, за сега кислород във въздуха си има достатъчно, ще осветим нощите си, но дали си заслужава ,след като те са дадени да бъдат осветени от сънищата ни. Докосвайки тези светещи гирлянди, моментално се отнасяме в света на приказките. Те разказват вълшебство след вълшебство…
Тагове:
ФРАНК СИНАТРА И АВА ГАРДНЪР – НА ЕКРАНА ...
Защо не ходя на стадиона и не гледам мач...
Но ако искаш митология, ще имаш.
Истина е, че понякога обичам да задълбавам. :)
Постигнала си две неща едновременно!
Посетила си далечни, привлекателни страни, което се отдава на малцина и в същото време, щедро, не егоистично, само за себе си, си направила съпричастни и тези, които се интересуват от тях! С разкази на наблюдателен и можещ да опише всичко очевидец!
Благодаря ти за хубавите разкази , посветени на този Райски кът!
Всичко най- добро!
