Прочетен: 7593 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2023 18:05
Добре дошли в Хобитон - село в Нова Зеландия, създадено специално за снимките на трилогията. Това малко селище е местообитание на хората, създадено от въображението на писателя, недалече от градчето Матамата.
Умело направени къщи, добре поддържани градини, изобилие от живописни детайли потапят в атмосферата на любимите филми, разпознаваеми на мига.
Нова Зеландия, по-специално, Северният остров е с богата и уникална природа: буйна растителност и пасторални пейзажи съхранени от рушителния устрем на съвременната цивилизация.
Холивудският режисьор Питър Джаксън преди повече от 15 години търси места за филми по произведенията на Джей Ар Толкин. Летейки с хеликоптер над острова, забелязва голяма ферма за овце, над живописна хълмиста местност, подобна на описаната. Собствениците, трима братя с готовност продават по-голямата част от земята на филмовото студио и през 1999 г. започва подреждането на капиталовите филмови деноминации на Хобитън.
Режисьорът не иска да следва традиционния холивудски път с инсталиране на прости шперплатово-картонени декори и последващо рисуване с помощта на компютърна графика. Решено е да се започне истинското строителство на хобитско селище. Армията на Нова Зеландия участва активно в проекта. Военните проектират и строят път от 1,5 километра, красив каменен мост, използват специализирано земекопно оборудване, за да създадат заготовки за кръгли хоби дупки и направят пейзажа уникален. И ето, построени са 37 художествено украсени къщи землянки от камък и дърво.
Околността преобразяват ландшафтни дизайнери - засаждат живи плетове от берберис, подреждат малки зеленчукови градини и цветни градинки до къщичките, монтират миниатюрни огради.
За изкуствено стареене на дървените и каменните части използват лишеи, в хранителен разтвор. Поради особеностите на състава, лишеите, чието развитие изисква много дълъг период от време, нарастват за няколко месеца.
Мястото било избрано и заради огромното самотно дърво растящо сред изумрудените поляни. Ето го и празничното дърво, край което се събирали обитателите на селището за важни дела и празници.
След края на снимките на "Властелинът на пръстените", селският пейзаж е изоставен, дупките срутени, внимателно подхранваната растителност опасана от овцете. Мястото се възраждат през 2012 г., когато е решено да се заснеме началото на историята на Пръстена на всемогъществото въз основа на творбата "Хобитът или там и обратно". В долината се възобновява капиталовата работа - запазените дупки са оборудвани, създават се нови, общо 44.
Огромната популярност на поредицата кара създателите да отворят туристическа атракция тук, като постоянно поддържат добър вид на Хобитон. Днес тук работят местни фермери, обгрижващи декоративните и зеленчукови градини, обслужват цялата инфраструктура на селото.
Всичко изглежда толкова цветно и фантастично, колкото във филма: цветни цветя, пеперуди, зелени склонове, красиви врати и прозорци на дупки. Зашеметяващият реализъм и детайли: пощенски кутии, плетени кошници, фенери, красиви буркани, завеси в прозорците, сушене на бельо на бели върви..
Използва ли са нискостеблени сортове плодни дървета.
Усещането е, че тук наистина живеят добродушни хобити, които са се заели с важни задачи и всеки момент ще се появят.
Движейки се по пътечките, постепенно се изкачваш до знаменитото жилище на Бегинс. На върха на хълма има дърво, както при Толкин. Гледаш го и си мислиш – то е истинско, без да подозираш, че струва 2 млн. долара. Така е с изкуствените неща – много по- скъпи от естествените. Джексън не можал да намери натурален дъб и то било създадено от бездънния бюджет на филма. Колко ли гладни деца биха се нахранили от цената само на това дърво?
По моста, край воденицата към „Зеления дракон“
Таверната „Зеленият дракон“ е украсена отвън и отвътре и посреща гости. Тук можеш да пийнеш бира или сайдер в малки тумбести глинени чашки с хобитски размери, да закусиш. На всеки гост се полага една напитка подарък.
Част от къщичките имат почти нормален размер за по- нисичките. Нужно е все пак на места малко навеждане. Някои от тях дори са регистрирани от местния градски съвет като жилища. В по-големите има възможност да се пренощува.
До следващата среща- продължение с реалните места от „Властелинът на пръстените“.
Това е бизнес.
А народните приказки не са били бизнес.
А финасирането на този филм е с астрономически размери. Като помислиш, избиват си - от всеки поглед, крачица, надникване, посядане, глътка и хапка от посетителя. На ден от тук минават над 300 туристи. И задължително се извозват с техния специален автобус. Има много места забранени за снимки, но ако се спазариш... Понякога човек се изхитрява да фотографира картичките, които се продават, дебнейки удобен момент.
Апропо, този и следващия пост /още го скалъпвам, крада си време/ за филма и местата където е сниман /а те са 180 - в Австралия и Нова Зеландия/ си дойде покрай желанията на сина ти, които сподели. Вече трябва да броя постингите, които ме провокираш да пусна.
Сега почти не четат. Филмите пълнят очите ни с чужди фантазии.. Бизнесът ги доразвива и дореализира, а ние се превръщаме в мързеливи и лениви всеядни индивиди..
За съжаление и аз не прочетох книгата, но гледах филма неколкоразово..
Хубава вечер от мен и успешна нова седмица! :)
