Изчака вятърът да се укроти, стигна края на крилото и се вмъкна през едно малко прозорче. Никога не бе влизала във вятърна мелница. Изглеждаше много интересно.  Имаше два огромни кръгли и плоски камъка поставени един върху друг с фуния ...

 „Ден без четене на книга е загубен.“ – заключи библиотекарят и разтвори поредната книга.
„ Ден без да измисляш полезни неща е празен.“ – убедено изрече  изобретателят.
„Ден без да научиш ново...

 Тази есен тръгвам на училище. Още от сега ме наричат първолаче. Звучи ми като малаче. Ще се въргалям в буквари, читанки и сметачки. Вече имам учебниците, за да ги разгледам през лятото. Възрастните понякога са много странни в мисленето ...

 Снишаване
Вятърът духна пак и бързо спря. Сниши перката. Тя застана успоредно със земята, така че можеше да се поразходи върху нея като акробат или спортистка върху греда. Все пак беше твърде високо и реши да не рискува – не беше...

 Започвам изкачване по клона на вятъра върху огромното  дърво. Чувам шум, който се завива около мен, като по издължената празна раковина, изхвърлена след играта на вълните от краката до главата.  Само че нито съм изхвърлена раковина, нит...

 -         Дядо, колко са стихиите?
-         Според древните хора са четири – земя, огън, въздух и вода. /За китайците  метала и дървото също са  стихии./ След време един мъдрец  добавил окончателно ефира, защото преди него са го...

Там където слънцето отмяташе нощното мораво одеалце на изток и се приплъзваше с прозявка по хоризонта на морето, ококорваше златна главица и отпращаше по небето усмивки-лъчи, които безбрежните води щедро отразяваха, а вечер се сбогуваше ...

 

„Ел-Рух–Хамса–калпа“ – този призив за вдишване духът на първия лебед, който мъти космическото яйце три пъти обходи пещерата по изгрев след отиващата си супер луна.
„Ел-Рух–Хамса–калпа&ldqu...

 Птица си!
Каква?
Неповторима, понесла на многоликите си крила всички хвърковати, живеещи в теб.

на Колобъра на Словото
 /откъс/
 -         Пи-пи, пи-пи… – навикваше жената малките си пиленца.

-         Какво да направя най-после да го видя? – вайкаше се момиченцето. Ето, ще си иде и това лято, без да успея да улова  мига, когато се разтваря моя любим космос – цветето на което не спирам да се любувам.
-         Ще...

 Те, мислите -  галактическите посланици – разбягват се – по галактически. Галактиките са непредвидими. Понякога бягат. На къде? Те си знаят. Хукваме след тях. Безуспешно. Как ще стигнеш галактика, която бяга? Бягат заедно с ...

 Босонога потичваш сред младата шума не сменила докрай хролофила със злато, за да стигаш своя извор потаен - очи да измиеш, сълзица  да му оставиш, преливайки да я избълбука.   Мислите – къдрици разрошени, само слънчев гребен по из...

 Опрощаваш и наказваш, но съдница не си. Рицар не в бели одежди, а тога.   Меча светлинен на разума е мощния избор по пътя на война с разпилени под звездния купол коси. В Темида настолна се вглеждаш, а тя упорито мълчи. Оставаш със своят...