В градчето Фрутияр / или Ягодово/ – едно от на-красивите части на Южно Чили, в района Лос-Лагос. Разположено е в красивия залив на най-голямото езеро на страната – Янкиуе, което значи дълбинното езеро. Името е дадено от племето мапуче, живяло тук преди европейските завоевания. Градчето е основано в 1856 година от Винсенте Перес Росалес, който довежда немски преселници тук  и  мястото става техен дом. Сега тук живеят около 10 хил. човека. Немците харесали красивото езеро, което им напомняло Титизее - водното око на Шварцвалд, от където били повечето. И земите си приличали с високото си плодородие, затова започнали да се занимават със селско стопанство. Сега те се наричат чилийци, но са запазени и много немски традиции.  Пазят езика на предците си и по улиците може да се чуе немска реч.

Плодовете на земята и музиката са двата символа на компактното градче.

Кеят

Църквата

Воденицата

 Във внушителният дървен езерен театър Лаго целогодишно звучи музика и театралният сезон е без прекъсване. Той е и един от най-големите за страната и с най-добрата акустика в Латинска Америка. Януари -февруари е ежегодния музикален фестивал. Гостуват известни творци от цял свят и идват хиляди туристи да се насладят на творчеството им. Театърът отваря вратите си за публиката през 1910 г.

В Музея на немските преселници се пазят колекции вещи от бита, автентични дрехи, артефакти и накити от 19 век.

Да се насладим и на уютните къщички

Прииска ми се да си спретна ей такава стационарна каручешка каравана, за да събирам в нея мислите и мечтите си, да не ги пилеят стихиите.

С Апсара Травъл продължаваме към края на света!

 

Това ли викаш да е гъза на географията? Не изглежда зле.

Не бих се осмелила да оприличавам географски части с човешки такива, но за да ти отговоря в твоя дух и хипотетично приема аналогията ще изтъкна и съществените разлики. Докато флатусите на човешкия задник често със зловонието си, поради естеството на приеманото са меко казано неприятни и със серен привкус, то тези на това място са изключително озонирани, което се потвърждава и от ясната синева на небето и водата. Ще притуря, че ковид до тук не припарва, което доказват и последните научни изследвания, защото озонът предизвиква фрагментиране на липидната му обвивка, поради което вирусът не оцелява. Апропо, няма и научно потвърждение, че съществуват и микроорганизми, които са се имунизирали срещу дезинфекционния ефект на озона.
Специално за теб ще добавя и малко история с политически привкус, ласкаейки интересите ти. Но затова ще отскочим с великанска крачка от най- южния до най-източния край на географския свят – Япония. Все пак светът е един организъм. Връзката е газова. Към края на японския период Едо, около 1840-1850 година, група анонимни японски художници, създали 10 метров свитък озаглавен „Състезание по пърдене“ Та ,в него са изобразени 15 сцени, на епична битка между мъже и жени отделящи газове. „Мощните пориви на човешкия вятър“, както те ги наричат, прекосяват широките бойни полета, минавайки през дървета и предмети. Смята се, че това е политическа карикатура, форма на социален коментар, изобразяваща античужди настроения. В Ягодово такива социално-творчески сблъсъци няма. Звучи музика и се усеща повдигаща духа озонова флатуленция.

И е така добре стопанисвано. Немците ги умеят тези неща.

Зареди ме с душевен покой, Емелика и ти благодаря!

Е, не са само немци.
И нека душевният покой не те напуска!

Германецът е работливо копеле. Където и да се засели или да го заселят, например в Сибир, около него ще има подреденост и чистота. Само наоколо да няма някой австрийски фелдфебел, че лошо ни се пише.

Там където трудът е умна ценност, стават чудеса. Трудът е действие, но трябва да бъде изграждан като част от ценностната система на детето, за да му бъде другар през целия живот и при никакви обстоятелства да не познава съдържанието на термина скука.

Кой след това ще носи отговорност, ако не си свърши добре работата? Философията е "обобщителка" на проблемите, но последните трябва да бъдат решавани.

Тя не е нещо постоянно като 10-те божи заповеди. Те нито я побират, нито изчерпват. Ние не раждаме, отглеждаме и учим деца, за да покажем колко отговорни социални същества сме пред общността към която принадлежим. Вътрешно присъщото не е идентично с "философията обобщителка". Първото е определящо първично, второто опит за осмислянето му. Терминологично зададената трудност като проблем носи внушаем негативен отенък, който се втъкава в разрешаването му. Това повлича и настройка на съмнение в справянето с проблема. Докато трудността е препятствие, което търпи отстраняване. Проблем или трудност е откъртилия се валун по пътя. Просто вземаш лоста, отместваш го , влизаш в колата и продължаваш. Кое е по-важно - да го отместим или да задълбаваме кой е виновен валуна да се търкулне , щом можем да го преместим. Ценностната система не е заустен набор от т. н. положителни качества на поведението на личността, а изграждане на увереност, че по всеки път има препятствия за които трябва да сме подготвени не по инструкции и уверени, че имаме силата, умението и волята да ги преодолеем, колкото и абсурдни и непознати да са. Децата започват своето ученичество не в школото, а с подражанието. Родителството е най-отговорния акт, които сме избрали да извършим.