Причудливите варовикови образувания се издигат над тюркоазените води

 

Остров Корон, един от най-красивите на Филипинския архипелаг, сред 7640 острова.

 

Бохол – островна провинция в централни Филипини. Оризовите тераси Кадапдапан са красиво оризово поле, издълбано в планинския склон. Терасите са построени от местното население с традиционни земеделски методи и техники предавани от поколение на поколение. Те са част от филипинската култура. Местните жители дружелюбно споделят своите обичаи и традиции. Някои от най-старите оризови тераси във Филипините в района на Кордилера в северен Лузон, датират от преди повече от 2000 години, докато тези в Бухон са създадени миналия век. . Регионът имал ограничено количество равнинна земя, подходяща за отглеждане на ориз, затова фермерите решават да издълбаят терасовидни полета по стръмните планински склонове. Процесът на създаване на терасите е трудоемък и изисква много инженерни умения. Фермерите изсичат планинския склон, за да създадат равни платформи, след което да изградят стени, за да задържат почвата и водата.  Създават  и сложна напоителна система, за да доставят вода до нивите. Поредицата от стъпала позволяват на водата да тече надолу от едно ниво на друго. До оризовите тераси се стига през криволичещи пътища, които се вият през планините и горите на Бохол.

Оризовото свежо зелено на Cadapdapan в Candijay, в източната част на Бохол изпълват душата с тихо щастие.

 

 

 

с Апсара!

Докато се размотаваш по света, по различни причини България е на път да изчезне, и ако речеш да се прибираш, може да се окажеш пред непреодолими препятствия.

Размотаване не е точната дума.
България няма да изчезне! Вярвам!
Препятствията винаги са относително непреодолими.
Навикнала съм в преодоляването на непреодолими препятствия.
Страхът ограничава и създава непреодолимото. А когато си умирал и възкръсвал не веднъж, прескачал наречените непреодолими препятствия, разбираш илюзорността на страха.

...вероятно си го е заслужил. Работил е десетилетия наред, събрал е пари и сега има право на избор - дали да ги даде на дъщери, синове, внуци и внучки или да си "бие камшика" и да види свят.

Правилно!

Изглежда вълшебно!...

А във вълшебно съзерцание се разкриват неподозирани вълшебства.

дълбок,широк, висок - има такава свобода в прегръдката със зеленото - прегръдка със земята и небето едновременно :)

Животът е такъв с каквито очи го гледаш. Надявам се да намеря време и разкажа за един друг син живот.

Най-благородно ти завиждам, Емелика и ти благодаря, че ни даваш възможност да им се насладим чрез фотосите ти.