Впечатляващи места в Югоизточна Азия, встрани от туристическите пътеки.

Такъв е археологическият комплекс Ко Кер, разположен на мястото на древната кхмерска столица Лингапура.

 

Построен в 921 година е за период от 23 години по време на управлението на крал Джаяварман I,  който пренесъл в Ко Кер столицата от Ангхор / тогава се наричал Яшодхарапура/.  А посмъртното име на краля е Шивапура, което на кхмерски значи отделил се в обителта на Шива. След известно време северната столица на Кхмерската империя отново се премества в Ангхор.

Главната пирамида Прасат Тхом е със седем стъпала и височина 32 метра. Шираната при основата е 55 метра. На върха и има шахта, която води в надолу в съоръжението. Наречена е пирамида на смърта, навярно предназначена за погребална, но в нея никой не е погребан. Загатка.  

 

Ко Кер е свещено място с множество храмове, пирамиди, лингами и гопури, изградени спрямо хиндуистката религиозна концепция за сътворението на вселената.

 

Стъпаловидните пирамидални съоръжения се отличават от традиционните храмове от това време.

 

 

Новият град имал нетрадиционна планировка и технология на строителство с използване на големи, монолитни каменни блокове

 

 

Днес върху древните постройки удобно са се настанили увивни лиани и фикуси, които придават очарователен вид на това място. Радват фотографското око на Апсара травъл и не само. Нека зарадват и вас.

 

Мястото е редовно посещавано от местните жители, които търсят автентична атмосфера за своите сватбени и абитуриентски снимки.

 

От 2023 година храмовият комплекс е в списъка за световното наследство на Юнеско  

 

Хубаво е че споделяш интересно и непретенциозно за разлика от Ирина Цонева при Лапацалото, впечатленията си от далечни земи, защото и "Атлас" отдавна го няма.

Нямам време за гледане на телевизор, за да коментирам това предавене.
Впечатленията от света са наистина много. Пътуването е учител.

Пътешествията винаги са ме привличали, но си останаха нереализирани.
Благородно ти завиждам, Емелика и ти благодаря за споделеното!

Никога не е късно! За всичко. Докато дишаме мислим, чувстваме, мечтаем, действаме.

След като са направили най-големия дворцов и религиозен комплекс в света.

Това архитектурно / и не само/ чудо е наречено още Халода - много малко познат духовен термин, който значи място по земята, където се среща червен, огнен камък. Той не е с метеоритен произход, като черния божествен камък, а с геоморфологичен такъв. Науката за земята го нарича латерит и е във високопланински скали, богати основно на желязо и алуминий. Но те са само залавящия елемент, за няколко други, предвидени, но не допълнили още менделеевата таблица. Въпреки минималните количества, точно те правят уникалното сияние, особено силно при определени условия. Своеобразен танц между не елементарността на наречените от нас, поради безсилие да ги проумеем, елементарни частици. От тук идва и другото значение на думата Халода – сияещо земно място! А същинското значение на думата е вдъхновено състояние. В момента латерита в дворцовият комплекс сияе много рядко, но под латерита е злато. Като се отлющи механично, златото се вижда. Но никой не си позволява да го прави, или да си вземе парченце, защото се вярва, че това ще донесе големи беди на пакостника, защото вече се е случвало не еднократно. За изследванията си, археолозите правят специални ритуали. Кхмерите са строили храмовия комплекс не за молитвен дом за хората, а за седалище на боговете и е златен да им подобава. Те така са го и наричали - Златния храм. По-късно са го покрили с латерит. Вярва се, че боговете са го посещавали преди и са дали указания за построяването му. Мястото също не е случайно избрано. Под него са основите на още по-древен храмов комплекс, който съхранява, според вещите, божествени знания. Вярва се също, че при следващото слизане на боговете, латеритът ще се самоотлющи и златният храм отново ще грейне като сияен дом на боговете. Лъчението на латерита е съпроводено със самоолющването му.
Ето как Халода манифестира двупосочността на разширение сферичността на съзнанието - навътре – към вдъхновено състояние и навън – към височинни сияйни места. Две сияйни състояния рефлектират в духовния човек. И самият той се превръща в сияещо духовно същество от висш порядък.