Тя е включена  от учения хуманист Ортенсио Ландо в «Каталога с изобретения, които се ядат и пият».
Нейното приготвяне започва изключително на Христовото Възкресение в Лигурия през 17 век, затова се нарича още лигур. Основните съставки на миналите векове са яйцата, сиренето, ръчно точените кори и пролетните зелентии като спанак, лук, майорана, които някога присъствали във всяка лигурийска градина. Това ястие било прелестта на пасхалния обяд, която се изпичала няколко дена преди Пасха, за да може да отпочине. С него се виждало майсторството на стопанката, която трябвало да наложи 33 листа тесто в памет на възрастта на Христос. Тогава ястието се е наричало Gattafura /от итал. gatto, «котка»/, защото котките се влюбили в него и често си го крадели.
Сега регионите Лацио и Лигурия са регистрирали в Министерството на селскостопанските политики два традиционни италиански продукта с името Torta pasqualina, като са разрешени и 12 кори, колкото са апостолите. А в рецептата от 1800 година корите са 27 – 10 долу и 17 горе. Днес за икономия на време се използва слоено тесто или няколко кори, по усмотрение на майсторката, тъй като е прието да се приготвя от жени. Яйцата в пълнежа са цели, варени. Така при разрез блюдото е красиво.
Традиционния за Италиа пасхален пикник не минава без Паскуалина, дори в сладък вариант.