„ Да бъдеш човек в човешкото общество всъщност не е тежка отговорност, а е просто развитие на вътрешна потребност; никой не казва за пчелата, че неин свещен дълг е да прави мед, но тя го прави, само защото е пчела”. - Херцен  - „Нови вариации на стари теми”

Да бъдеш човек в човешкото общество със сигурност е нужно да споделяш – храна, подслон, емоция, знание, опит, мъдрост… Ако човек се самоопознава и следва рационално своята природа, природата  дарява. Дарила е човека с изправена стойка и вдигната глава.

Една от доминиращите в палеонтологията хипотези е, че изправената стойка на предците на съвременните хора е възниква чрез еволюиране на походката на четирикраките висши примати, които  придобиват способността си да ходят изправени на два крака чрез еволюция на походката на четири крака с опора на костите на пръстите.  Сетне изниква нова хипотеза, претендираща за по-голяма правилност, че изправеното ходене е характерно за маймуните поначало и се е получава благодарение на катеренето по дърветата, а не на ходенето по земята на четири крака. Навярно и тази не е последната версия.

Според някои учени   гръбначният стълб на човека е несъвършен поради изправената походка. Такива фрази като „човек заплаща за изправената стойка”, „сред животинския свят на планетата заболяванията от остеохондроза се срещат само при човека”  красят техните трудове. Твърдението за несъвършенство на стълба, причина за много  заболявания на опорно-двигателния апарат е несериозно.  Вече има  актуални изследвания и фундаментални разработки по заболяванията на гръбначния стълб и при животните. Ще спастря примерите.

Най-добре е да се търсят изворите, вместо да се проследява течението на ручеите. Течението се пълни с какво ли не.

 Вслушвайки се в Публилий Сир: „Размишленията учат всички ни на мъдрост” да поразмишляваме защо централната опора на човешкото тяло и до сега си остава една от най-загадъчните структури в човека, наред  с главния мозък. Ако вземем под внимание дори само една част от това, което е известно на науката,  то вече можем да кажем, че скелетът на човека е съвършена динамична конструкция, която не само е забележително адаптирана към двигателната си функция и към човешкия начин на живот, но и която оперативно реагира на различните изменения в организма и в околната среда. Човешкият гръбначен стълб е доста уникална, абсолютно целесъобразно и рационално измислена от гледна точка на биомеханиката съвършена носеща конструкция, изпълняваща защитна и опорна функция. Той издържа значителна част от тежестта на тялото, притежава троен запас от якост и на това отгоре запазва удивителна подвижност.  Гръбначният стълб на човека е съвършен, а причината за много от заболяванията му се крие в неправилната му „експлоатация”.

Какво е централната опора на нашето тяло? И каква пределна якост има гръбнака ни в условията на постоянно вертикално натоварване? Във всеки строеж, главна роля имат носещите конструкции, които поемат върху си основните натоварвания,  Колкото по-добре са премислени те от гледна точка на физиката, геометрията и математиката, толкова по-здрава и устойчива ще е сградата. Пределната якост е максималното напрежение, над което започва разрушаване на материала, подложен на деформация.  По отношение на централната опора на тялото ни всичко изглежда доста премислено. От гледна точка на механиката пределната якост на гръбнака се определя от системата му от кривини и от формата на прешлените. Ако разрежем гръбначният стълб хоризонтално, то той ще прилича на буквата „Т”- универсалната за строителството греда – Т- профил., позната от древността, където не само са знаели за здравината на профила, но и схематично изобразявали с тази форма своите по-значими култови образи. В ръкописа на ацтеките " Древно мексиканска схема на света" от " Кодекса Фейервари-Майер"  светът е във вид на кръст с четири т- образни дървета, сочещи основните посоки. Подобно нещо може да се намери в мирогледа и на други народи. У славяните „т” е двадесетата буква  и  носи името „твърждо” с числова стойност 300; а древноруската дума „твърдь” на свой ред е означава „небосвод, небесна твърд, укрепление”.  Някога, много отдавна, човекът е заимствал схемата на тази конструкция направо от природата и сега, разказвайки за природата, се получава, че човекът се възхищава на собствените си творения - парадоксът на нашето време.

 За средностатистическия възрастен, средната издръжливост на гръбначния стълб е примерно 350кг, различна за различните му отдели: за шийния – около 113 кг, за гръдния – 210 кг, за лумбалния – 400 кг. Ако отчетем, че нормалното натоварване от собственото му тегло е съответно за шийния отдел – 50 кг, за гръдния – около 75 кг и за лумбалния – 125 кг, то резервната издръжливост е почти три пъти!

Натоварванията са сериозно нещо.  Ако  дълго и  безжалостно експлоатираме организма си, накрая той ще се повреди. Междупрешлените дискове изпитват върху себе си въздействието на силата на тежестта на собственото тегло, както и на мускулния тонус, който действа върху дисковете в качеството на допълнителна сила на натиск. Добре е да се знае, че най-голямо е натоварването върху лумбалните междупрешлени дискове в седнало положение. Затова за човек с общо тегло 70 кг, четвъртият лумбален диск в легнало положение изпитва натоварване 20 кг, в изправено положение (или при ходене) – от 70 до 100 кг, а в седнало положение то е 140 кг и повече! Това е една от основните причини, поради които хората, които повече седят и по-малко ходят, по-често страдат от остеохондроза. Силата на натиска върху гръбначния стълб значително се увеличава, ако човек използва ръцете си като лост.  Ако вдига или носи в опънати ръце 10 кг, то неговите лумбални междупрешлени дискове се натоварват с над 170 кг. А ако тежестта в ръцете стане 90 кг, то натоварването на петия лумбален диск ще е около 1000 кг! Изводите: да не се носят тежести в или на опънатите ръце, ако няма сериозна причина; макар че нито една уважителна причина не оправдава загубеното заради нея здраве. Природата е направила и прави всичко възможно, за да може човекът да живее на  Земята с постоянно въздействащите гравитационно, магнитно, електромагнитно и другите планетарни полета.  По данни от физиката, биологията и биомеханиката,  природата е изчислила нашата конструкция за активно същество,

Гръбначният стълб на човека е Дърво на Живота, което има свои корени, мощен ствол и могъща корона, достигаща до главния мозък. Хората наричат гръбначният стълб по различен начин.В медицината на професионален език е прието латинското име columna vertebralis (columna– колона, стълб; vertebralis – гръбначен). Хората не се занимават със сложния латински и го наричат просто гръб, казвайки на доктора „схвана ми се гърбът”, „гърбът ме боли”.  Съгласно етимологичния речник на Макс Фасмер значението на думата „гръб” (рус.  „спина”; лат . spina- ос ) е било известно на древните славяни с името „хрьбьтъ” (хребет). Някой стари хора още изричат „Не мога да си сгъна хребета”. Така че думата „хребет” със значение „гръб” все още е жива. „Хребет” при славяните е не само средата на гърба по надлъжната ос, а и горната част на вълна, на хълм, както и планинска верига - все възвишение, издигащо се към небето.  Такава лексикална полисемия / многозначност /е характерна не само на славяните. Можем да  открием доста интересни факти, ако се потопим в увлекателния свят на лингвистиката, която изучава  общочовешкия език или протоезика, залегнал в много езици по света. Ако съдим по степента на разпространение на семантичния преход на думи със значение „гръб –планински хребет” в различни езици виждаме, че подобна връзка съществува в различни култури. Няколко  примери от досега известните 18 реализации.

Латински език (индоевропейско езиково семейство): „dorsum” – „гръб; хребет; възвишение”.

Арменски език (индоевропейско езиково семейство): „вогн” – „гръбначен прешлен”, а „вогунк” – „планинска верига”.

Фински език (уралско езиково семейство): „selkд” – „гръб ,възвишение, дънер”.

Монголски език (алтайско езиково семейство): „нуруу” – „гръбначен хребет; планинска верига”.

 С такава топла и уютна дума като „семейство” лингвистите обозначават доста големи групи ,различни народи, имащи родствени езици като по-късни форми на праезика,  на езика-основа, който понастоящем и за съжаление все още се реконструира на основата на системата на съответствията и всъщност съществува само хипотетично. Във връзка с многото проблеми на последния може да се  каже, че праезикът  и хипотетичната наука вертебрология са  брат и сестра по съдба. Ако човечеството може да открие техните загадки, то те ще изненадат хората с тайната на роднинските си връзки.

Четейки старинни трактати по народна медицина, които представят учението за частите на тялото в съответствие с тяхната митологична семантика, разбираме от къде произлизат такива съпоставки на различни по значение думи. За народната митология по света са характерни някои общи легенди за сътворението на вселената, в които по правило лежи концепцията за единството на микро- и макро космоса. Един такъв популярен мит в древния свят е преданието за първия човек – първият ни прародител, чиито гигантски части на тялото са послужили за строителен материал при създаването на света.  Различните народи са го наричали различно.  В митологията на Древна Индия първият човек от който са възникнали всички елементи на космоса, вселенската душа, „Аз“  е  Пуруша; в древноегипетската традиция в качеството на първочовек е издигнат бог Птах; в древнокитайската – Пан-гу и т.н.   В повечето легенди според митовете частта  от   тялото на първочовека, която съответства на гърба, са били образувани свещените планини в света. Например, в мита за Пан-гу се споменава следното: „След смъртта на Пан-гу неговото дихание се превърнало във вятър и облаци, лявото око – в слънце, дясното око – в луна, четирите му крайника и петте части на тялото – в четирите граници на света (четирите посоки на света) и петата – в свещените планини, кръвта – в реки, жилите и вените – в пътища, плътта – в почвата по полята, косата и мустаците – в съзвездия, окосмяването по тялото – в трева и дървета, зъбите и костите – в злато и скъпоценни камъни, костният мозък – в диаманти и нефрит, потта – в дъжд и роса; а паразитите, живеещи по тялото му се превърнали в хора”.  Ха сега, видяхте ли какво сме – паразитите на Земята! Смучем ли смучем безмилостно соковете и.

От всички образни сравнения на гръбначния стълб в световната митология, оприличаващи го на свещена планина, на световна ос, на световна планина, най ми хареса съпоставката в трудовете на древните китайски лекари. Те по философски мъдро сравняват гръбначния стълб с Дърво на Живота.  В онези времена, когато в умовете на учените хора господствали не толкова материалните, колкото духовните аспекти на живота и опознаването на света и самия себе си, подобно образно сравнение дава висока качествена оценка на тази част от тялото. Древните народи са придавали огромно значение на понятията „Дърво на Живота” и „Световно Дърво”. То е отразено в космогоничните митове на народите като резултат от създаването на мощна космическа опора, на която се държи света в най-сакралния си център - оста на света. Едно такова митично Дърво е било доминанта, определяща организацията на Вселената.

Но да се върнем към самия човек. Който си мисли, че отдавна се знае всичко за анатомията на човека, дълбоко греши. В тази наука има още много неразгадани тайни, които чакат своите изследователи.А историята на произхода и развиването на медицинските термини е доста забавна, но тя е друга тема. Сега само вмъквам. В едни случаи значението на думата е доста конструктивно и точно отразява същността, в други случаи произходът и си остава загадка.  Има случаи, когато терминът изразява остаряло и според учените погрешно мнение. Но доколко можем да се съгласим с това твърдение. Разнищвайки, разбираме, че такова конкретно мнение изобщо не е остаряло. Древните са знаели интимните механизми на движение на материята и енергията вън и вътре и са ги изразявали терминологично по свой начин, а ние сега ги преоткриваме, не откриваме.

Малко за тайните на ембриона: Може да се каже, че гръбначният стълб на човека е знаков орган. В развитието си той преминава стадиите на ципеста, хрущялна и костна структура. Интересното е, че елементите на гръбначния ни стълб (хорда и сегменти 21 на брой) се появяват в ембрионалния зародиш, когато дължината му е едва 7мм.  Идва съпоставката с митичните числови константи, подреждащи света. В нашият случай цифрата 7 е като образ за синтеза на статичния и динамичния аспект на Вселената, неизменна величина в описанието на световното дърво. А вече в ембрионалния зародиш с дължина 9 мм зачатъците на телата на прешлените са на известно разстояние един от друг, разделени от слой зародишен мезенхим (съединителна тъкан) .  Цифрата 9 също е сакрална.  В Древния Египет  отразява теогоничната и космогонична система – енеада - великата деветка на боговете, осъществяващи плана на сътворението на света. В старината китайска поезия цифрата 9 се използва със значението „всичко”.

Вървим по-нататък. При дължина на ембрионалния зародиш 13,5 мм, когато вече са ясно изразени гръбначните дъги, започват да се формират напречните и ставните израстъци . Някои особено впечатлителни хора, които вярват в различни знаци, при споменаването на числото 13, макар и с половин единица по-голямо, е възможно да пожелаят да извършат определени действия, преди да продължат четенето. „Да не чуе дявола!” Шегата настрана, но именно в този период на ембрионалното развитие започват да се формират най-често срещаните аномалии и пороци в развитието на гръбначния стълб, свързани с промяната в броя на лумбалните и кръстни прешлени. Защо се случва това? Ами защото сакрализацията - аномалното сливане на петия лумбален прешлен с кръстната кост се получава, когато напречните израстъци се развиват ненормално силно и стават достатъчно големи! Те образуват с кръстната кост и с илиума -слабините анатомична връзка, която бива хрущялна, костна или под формата на става; подвижна или неподвижна и, което е най-неприятното, това често предизвиква болки в лумбалния отдел на гръбначния стълб! Като цяло аномалиите, свързани с напречните и ставните израстъци са достатъчно много и различни. Тук се включва и несиметричното положение на ставните плочки на прешлените, скъсяване на ставните израстъци, срастване на напречните израстъци помежду си. Единият от напречните израстъци може да израсне по-голям от другия, а това от своя страна да създаде условия за развитието на сколиозна деформация. …Но това не се случва поголовно и при всички, а доста рядко.  Навярно оная половинка след 13 пази да не се вихри лукавия в слабите места на развитието.

Сегашната медицина добре се справя с тези аномалии, но си остава напълно безсилна, ако хомункулус  /човечето/  сам не поиска да стане Хомо сапиенс .

Ето как в една съвсем малка, но учебникарски различна разходка из тайните на една от нашите вътрешни опори, всичко е свързано с живота. Ами ако добавим и тайнството на енергията, която се завихря в нашият хребет, идеща и отиваща към небето, то колко задължено достойни трябва да бъдем за тази велика чест… Но за това друг път.

 

различни / с малки изключения/ от което ще намерите в дебелите книги по анатомия и физиология на човека.

Темата, която разглеждаш, е интересна. Аз също доста съм мислил върху устройството на човешкото тяло и съм убеден, че то е съвършено "изпълнено" и тук не може да има никакви претенции от страна на обитателите му, тъй като земното човешко тяло е образ (микрокосмос) на Божествения порядък. А когато Божественият порядък бива нарушен, тогава и образът му страда.
Вертикалната ориентация на човешкия гръбначен стълб говори най-вече за това, че човек е мост между най-нисшето и най-висшето и притежава потенциала за растеж нагоре. Животните нямат такъв потенциал, те се движат само по хоризонталата на своето земно съществуване и това ще е така, докато и общата им животинска душа не бъде един ден освободена от земния гнет.
Тук искам да обърна внимание на един интересен факт за прешлените. В гръдния отдел на гръбначния стълб те са 12 на брой. За всеки един от тях е хванат чифт ребра. Първите седем чифта се захващат за гръдната кост, а следващите пет се залавят за нея посредством хрущяли. Първите седем ребра се наричат "истински", а останалите "лъжливи". Интересно е още, че прешлените в шийния дял са седем, а в поясния – пет. Остава се с впечатлението, че "горното" и "долното" (или истинското и лъжливото) се "сблъскват" в областта на гръдния кош или в областта на "зодиака", в онова място, където имат достъп и доброто и злото, и където човек живее в свобода да избира между двете и така да се развива.
Друг интересен факт е, че най-отгоре на гръдната кост се залавя ключицата, която с другия си край се прикрепя към лопатката. "Ключица" не е случайно име и аз лично го отдавам на връзката, която костта прави между гръдната кост (истината) и лопатката (любовта).
Гръдната кост е съставена от три части, както следва отгоре-надолу: дръжка, тяло и мечовиден израстък (връх). С други думи тя символизира меч с връх, сочещ надолу. Това, че един от най-използваните символи за истината е мечът, е известно.
(Следва в коменатра по-долу)

Още повече, че при правилна стойка на тялото гръдната кост е тази, която изпъква най-напред и с нея човек пори въздуха, докато върви; с други думи, бива воден от истината. Ако личните му неволи надделеят над радостта да служи на Божията истина, тогава раменете и главата му вземат преднина пред гръдната кост с всички неблагоприятни за тялото ( и не само) последици, които се развиват с течение на времето. Ако пък влечението му към този свят надделее над радостта да бъде Божи служител, тогава коремът поема контрола с всички беди, следващи от това.
Правилната стойка изисква от човек именно съзнателно добре да изпъне гръбначния си стълб нагоре, което от само себе си прибира коремната стена навътре и повдига гръдния кош.
Това, че лопатките са символ на любовта, е мое лично предположение. И, докато (волята да служим на) истината ни води напред, то любовта по неведом начин пази "гърба" ни. Всъщност, волята да се служи на истината е любов към истината и именно тази воля е ключът (ключицата), която свързва истината и любовта, и позволява на човек да се издига нагоре по "гръбначната стълба".
Може да се каже, че така човек свързва светлината с топлината, представени в тялото съответно от нервната и кръвоносната системи, които достигат до всяка клетка на организма и я оживяват.
На земята човек притежава топлина, но тя е тъмна, забулена в плътния плащ на лъжата. Кислородът прави кръвта му жизнена, но не и свободна; той е истина, привнесена отвън, ориентираща, но не и освобождаваща. Свободата е в издигането на съзнанието по гръбначния мозък до главния мозък (Царството Божие). Истинското човешко същество е там, но се е отделило и като нервен импулс е достигнало до една отделна клетка, за която си е въобразило, че е самото то. Пътят към главния мозък е винаги налице и отворен. Изисква се само воля той да бъде поет наобратно.

Изправарваш ме в мислите. Първият пост е емоционално въведение, а втория обзорен. В опората, както разбираш, влагам двоякия смисъл. Сега подготвям запознаване с тайните на всеки прешлен по отделно, сегментно и във връзка с другите органи и системи, защото нищо не е изолирано и не съществува само по-себе си. Цялата картинка се възприема повече интуитивно, отколкото умозрително - като египетски картуш и описанието е малко сложно. Не знам дали ще пусна тая тема в блога, но ще ти я изпратя. Пък специално към теб имам въпрос-загадка: Има ли плаваща кост в организма? Ако да, къде се намира и какво е особеното в нея? А ти защо изтри личното си творчество? Връщах се понякога да препрочитам. Липсва ми.

Опората?
Човекът го крепи духовната опора. Иначе, макар и изправен, си е само биологичен екземпляр.

Здравей, Емилика!
Прочетох предната част, после тази, разбрах, че ще има и трета - за енергийните ни опори. Много богато - фактологично и метафизично едновременно, публицистично и метафорично ... и още... Просто ще идвам тук да препрочитам - няма друг начин да се възприеме есеистична творба от такъв порядък.
Благодаря ти!

И двете опори са важни! Я да питаме някой в гипсово корито /опазил Бог/ стига ли му духовната? Та нали точно в биологичния екземпляр е духовния компонент. Биологията ни е одухотворена. А доколко е твърде индивидуално.

Благодаря, че те е заинтригувало.

Много интересно е за гръбначния стълб.
Някой неща не знаех , не се бях замисляла .
Здрав дух в здраво тяло !
Ако нещо не е наред , индивидът страда .

Щях да коментирам, но след дълбоките познания и мъдрия коментар на блогъра Пристан, чието мнение изцяло изчерпва същността, нямам просто какво да добавя, освен благодарност и към двама ви!

Добре си ми дошла. Най-добрият гост е усмихнатия. Заповядай! Ще те почерпя една гореща Сарабанда. - https://www.youtube/watch?v=Eu1ohHpUdVk

Същността на познанието е неизчерпаема. Всяко провокирано мислене си чака споделянето и е уникално като притежателя му. В моята градинка винаги има място за твоите плодове мисли.

Прости за суховатия ми отговор вчера.
Гостуването при теб ме просълзи. В такива мигове всичките думи се разбягват.

1961 г. „Понеже човека е създаден по образ и подобие Божие, то той е една неръкотворна скиния по образ и подобие на небесната – Христа и тя, подобно на небесната се състои от два отдела:
– главата е ковчегът Божий,
– гръдният кош – храм на Святия Дух
– със закона от десет заповеди (двете ръце с десет пръста).
– устата е вратата – входът на Святия Дух към храма на Дух Святи
– езикът е органът, който приема духовно обрезание, а като белег на познание на него се явява и печатът на Юдейството като белег“

главата ти е ковчега на завета – интелектуалното съдържание на светлината. 359/ 8
Умът- това е ковчегът където се съхраняват заповедите сред храма. 220/6
А Светая Светих е посочила Тронната съдебна зала на Законодателя със закона на правда – ковчега със заповедите, пред които застава целия земен процес и църквата Христова. 263/ 7
Моралният закон е настанен в ковчега. А ковчегът е главата, а законът морален е съвестта на човека, която когато е жива и деятелна посочва греха, изобличава и показва правдата. 50/ 2
Но тъй като човекът е по Образ и подобие Творцово направен то и всяко дело е по образ и подобие направено – човекът, скинията и храмът. 358/ 3

но към кое четиво са препратките след съжденията? Бих желала да се запозная с него, преди да ви отговоря.

Да бъдеш човек в човешкото общество със сигурност е нужно да споделяш – храна, подслон, емоция, знание, опит, мъдрост…

От беглия заглавен поглед в блога ти видях, че си далеч от повърхностното чешене на езиците и обичаш да се потапяш в дълбоките води. Ще се разходя из тях, когато имам повече време. А сега, усмихнато посрещане на Новата година и усмивката да остане с теб като добър спътник.