Изопва се гръбнакът ми като тяло на стоножка когато на кълбо се свие, че зима иде и сред лято, удовете ми да не разкъсат старите нови пиявици. Одрипавяла ще се провлача по баира към вкъщи .В гората ще да се дявам, в гората и сред тревите. Домът ми е вече тесен.

Поисках кула да градя - по-бързо небе да погаля, по-близко слънце да видя, възправейки да изкачвам и да не пълзя ничком, ни робски, нито лакейски. И други да тръгнат. Мина ураган, тухли изтръгна. Сега е като трион насечена кулата със стълби нагоре. Скърцат стени от вятъра и си търсят стоножката,затворена в паянтово скеле от кула. Скърцат стените, простенват:

Зидарю, строй си ниските къщи! На кулите само гледай. Върха им поканен качвай, но отвеса не пущай. Разпъвай си метъра, както и колкото си поискаш. И нека прилича на легнала кула.
Да бъдат пирамиди ниските кули. В своя ритмична пропорция – преди , след и Хеопсова. Но не пирамиди за саркофази, а за души обиталища.

Строй си въздушни кули.
Те не са податливи на природните стихии.

И си прелитам от една на друга.
Остава им само постамента, за да стъпят на земята, но с него хич не ми се занимава. Голямо търкаляне на камъни иска.

В ниските къщи уют и огнище. Ниските къщи са символ на земното. Кулите са символ на отвъдното. Много са ти интересни темите и разсъжденията, Емелика!

но пак си го архивирах и наново съм помолена да го оставя. Връщам го. Виж доближава ли се до твоето усещане.