-         Какво да направя най-после да го видя? – вайкаше се момиченцето. Ето, ще си иде и това лято, без да успея да улова  мига, когато се разтваря моя любим космос – цветето на което не спирам да се любувам.

-         Ще ти помогна.

Момиченцето се поогледа, но не видя никого. После още веднъж, но по-старателно – на ляво, на дясно, на горе и на долу. Свършиха посоките. Тогава перна ръчички с опрени длани и се завъртя като часовникова стрелка, но много бързо в пълен кръг.  Изуми се, когато пред погледа ѝ, до сами нея, върху същото цветче в което отдавна се взираше видя  много мъничко и още по-много красиво създание, съвсем приличащо на млада жена, но имащо крилца, не като пеперуда – по особени, които и беше трудно да опише с думи.

-         Ти ли ще ми помогнеш?

-         Да.

-         И как?

-         Лесно. Но утре. Днес космосът вече грее в своето си лилаво.

-         Ще чакам с нетърпение да дойде утре.

-         О, ако само чакаш, нищо няма да се получи.      

-         И какво да правя?

-         От този миг започваш да ставаш цвете. Представяш си непрекъснато че ти си това ,което искаш да опознаеш, докато не почувстваш, че вече си то, а не ти. В случая твоето цвете. Но може и с всичко друго. Тогава ще усетиш това, което то усеща и ще възприемеш света, както то го възприема. Това е най-добрият начин за опознаване.

-         Ти така ли правиш?

-         Правих го отдавна. Вече знам.

-         И за кои цветя знаещ?

-         За всичките. Не само за цветята, а и за всички растения.

-         За всички, всички? Дори тия в морето и високите планини, в пещерите и другите континенти, изобщо на всякъде по земята?

-         Да. И не само на земята.

-         Значи и на други планети има растения.

-         Има.

-         Еха, та ти си истинска фея на цветята.

-         Такава съм.

-         Как да те наричам, мила и неповторима фейо?

-         Това ти ще решиш. Както ти харесва.

-         Щом познаваш всички растения, от започващите с А , като нежната албиция, до завършващите с Я, като ароматната и вкусна дива ягодка ще те нарека АЯ.

-         Харесва ми. Точно и кратко. Ще мога бързо да идвам при теб като ме повикаш. Ще те науча на различни игри.

-         Какви игри?

-         Като например тази, да разговаряш с цветята.

-         Супер!

-         Не знаех, че могат да говорят.

-         Говорят. И още как!

-         А ти представяла ли си си, че съм аз, за да ме опознаеш?

-         Да, разбира се.

-         Всички хора ли познаваш така.

-         Не. Съвсем, съвсем малко.

-         Защо?

-         Защото те изобщо не вярват в нашия невидим за очите им свят. А и не могат да си представят, че са някой друг, освен себе си. Пречи им чувството за самоважност и самозначимост. Невъзможно им е да проумеят, че Ти съм Аз и обратно, че каквото мога Аз го можеш и Ти.

-         Е, последното наистина не го проумявам.

-         Ще го проумееш. Има време.

-         Щом си била мен, била ли си животните.

-         Не всичките, но голяма част да. Те имат друг покровител ,който знае всичко за тях, но твърде малко за растенията изобщо, но много за отглежданите от човека. Ще те запозная и с него.

-         Ехо! Тук съм. Защо ме повика сестрице?

-         Това е момиченцето за което ти говорих.

-         Аа, Любопитка! Приятно ми е.

-         Ти ѝ даде име, но тя дали го харесва?

-         Разбира се. Такава съм си.  Приличаш на елф.

-         Такъв съм – елфът от страната на невидимите. Остава да решиш кой ще бъда аз за теб.

-         Ти знаеш и можеш много, но мъничко, съвсем мъничко по-малко от сестра си, нали?

-         Което е така, така е.

-         Тогова имаш знанието от втората до предпоследната буква и те наричам БЮ. Одобряваш ли?

-         За мен е чест да съм толкова обхватен. Викай ме, когато ти потрябвам. Ще ти покажа игри, които сестра ми недолюбва, но пък са много нужни и значими.

-         Подскажи ми някоя.

-         Например да си създаваш своята райска градинка.

-         Съгласна! Но сега ще се съсредоточа да бъда неразтворен лилав цвят.

-         Правилно, Любопитке! – поощри я АЯ. Скочи мислено до мен на този цвят! Учи се да бъдеш лека и ефирна, най-вече за космоса!

 

     

Прибра ли се в къщи?
Новите, докато не станат стари, не могат да се наричат приятели, още по малко другари.

Надявам се да не нося лоша поличба. Предпочитам да съм капитан на кораба на Бернард Фок без да съм продала душата си на дявола, а да съм се съюзила със силите на доброто.
Моите нови са си стари приятели, които не пречи да бъдат преоткривани.

Хубава притча за цветята. Не знам какво да кажа.
Цветята, растенията и животните знаят повече за човека, отколкото той за тях.
Например прасето знае кога ще го заколи стопанина. Цветето знае кога ще го откъсне, домата също.
Споменатите определят хората най-общо казано като дащни и взящни. На последните не помагат и т.н.
:)))

Странно и красиво е. А най-вече приказно!

В твоя дух за познаващите растения човека ще допълня, че растението може по много простичък на пръв поглед начин да лекува който го отглежда. Имащият домашна градина нека го изпробва - работи. Вечер измиваш нозете с вода и ги оставаш да поседят в нея 2-3 минути. Водата поема информация за състоянието на стопанина на растението, който му декларира с грижите си, че го обича. Изливаш тази вода на растението, което най-обичаш да консумираш, докато ти даде плода си. То си има своя си лаборатория и обработва данните от водата говорещи му за състоянието ти и започва упорито да трупа в плодовете си с това, от което имаш нужда - химично съединение, елемент или минерал, бластни вещества... То знае и работи конкретно за теб и състоянието ти започва да се подобрява. Ако принципно не произвежда нужната за здравето ти съставка се свързва с нервната система в почвата /множество бързореагиращи нишки- ризоми/, която да информира растенията, които я притежават да му я доставят. Ако нямаш градина донякъде става и с билка в саксията, но ефектът е по-малък, защото е ограничен в хранителните вещества на една саксия. Затова не забравяйте да благодарите на растенията, които отглеждате в градините си. Благодарността ги радва като деца. Не обиждайте с пренебрежение и най-малкия изкривен плод, защото растението се е трудило, въпреки несгодите си да го създаде.

Малко за моята медитацията. От както се помня когато си реша, отивам в т.н. си тайно място, съдето оставам неприкосновена от външните влияния. Правя го спонтанно от дете,когато си пожелая, без някой да ме е учил. Като пораснах и започнах да чета някой книжки, разбрах, че това било медитация. Само че на мен не са ми нужни разни сложни стъпки за постигането му., чужди схеми и прочие сложности. Тъй като когато бях дете и ваканциите прекарвах на село, където нямаше деца си измислих, или пък дойдоха АЯ и БЮ да ми запълват времето. Никак не скучаех и най-важното - с тях научавах неща, които нямаше от къде да знам, защото още не четях.

И аз съм ти благодарен!
Забележи, ако не си. Човек като се засели на едно място, в градината се появяват растения, от които има нужда. И не е необходимо да ги къса, а да наведе някой стрък в съд с вода, да престои и да си прави процедурата.
:)))

О, да! Знам това и го ползвам. Не само за лечение, а и за профилактика, което е по-ценно. Природата около нас ни опознава отлично и следва заложеното да ни помага. Много можем да учим от нея - знанието й е безгранично - усещано знание. Общуването с растенията не е унифицирано, а строго индивидуално, интуитивно. Трябва да заживеем в този прекрасен свят на щедра и ценяща обмяна. Длъжни сме да го пазим!