Птица си!

Каква?

Неповторима, понесла на многоликите си крила всички хвърковати, живеещи в теб.

Не се излюпи в родно гнездо, а по път. И път стана животът ти. Като пътя на прелетните птици, които винаги се връщат по родните места. Твоето родно място е мимолетност. Пътят ти понякога минава край него и отминава. Но в тая мимолетност пътищата ти се събират в убежната точка на преживяно и неживяно. Но не като кръстопът , а фокус – фокуса на отново разпукващо  се многолистно цвете, като маргарита. Откъсваш едно по едно листенцата и пак питаш: „ Обича ме, не ме обича; обича ме, не ме обича… От тази гадалка излиза , че  той – Животът не винаги е наясно със себе си – ту те обича, ту, струва ти се не. И винаги така ще ти се струва, когато вървиш по пътя, който вече го има, дори да тичаш . Тичането ще развее косите ти, ще порумени лицето ти, ще те потопи в динамиката си, ще те мобилизира, нахъса и зареди за проявената нова познато-непозната Ти.

Но ако се превърнеш в синявица – оная сина птичка, която се слива с небето и не я различаваш от него, всички дилеми се разтварят в безкрайното синьо. Не е трудно да бъдеш  нея. 

Погледни колко птици се спотайват в теб и аха ще размахат пак криле и се проявят. Авлигата запомнящо ще озвучи разтварянето на криле, ръждивият ангъч ще ти намигне загадъчно и от семплото му перо ще изпадне тайно скритото само за Теб. Ще отскочиш като бяла чапла – балерина, ще помахаш аристократично с ветрилото на пауна, а после ще се впуснеш в тангото на чайките и ще се завъртиш в крилатите обятия на мустакат синигер, а розовият скорец ще те запознае с най- дивата и стихийна компания. Изчезващия египтянин ще сподели с теб мистичността на плячката си. Орелът ще те дари с далновидността си, което не ще попречи на папуняка да те грабне в суетата си. Белият гълъб ще те галне с миролюбиво клонче, а папагалът  ще ти се врече във вечна вярност….

Ти не си една птица. Ти си всички птици вкупом.

А птиците искат и трябва да летят!

Ние, твоето крилато семейство желаем да усетиш дълбоката си същност – същността на всички птици едновременно. И да бъдеш щастлива!

Неусетно синявицата отстъпва място на небесната птица, идеща от планинския връх  само при изключителни случай. Този изключителен случай е днес – денят на твоето раждане.

Вече си  вожд на простора! Слей се с небето! Почувствай се едно с него! Бъди небе!

Изпитай най-удивителното птиче усещане – да се порееш в синьото и почувстваш безкрая в себе си и неговата не непознатост, а сигурност – сигурността да си слят с безкрая!

Пък родното място от птичи поглед е само тухличка от твоя космичен дом. Докосни я от там, от високото за хората, но достъпното за птиците. Ще те сгрее.

Ти си птица!

Нашата обичана нежно розово-синя птица!

Лети!

Мама  – 04.10.2023



Исландия – преди няколко дни

Фантастично!

Всеки родител иска да пожелае на детето си нещо вълшебно, само негово, за да бъде животът му по-богат и по-красив.

Ама беше като ухание на свобода...

Наричане за свобода и щастие!

Чудесно сливане с птиците!...

Исках да създам особено усещане на дъщеря ми за рожденния ден и го споделих.

Наричане е.

Планински поздрав от мен!

Красиво и замислящо. А всъщност, кое е най-важно, за да си оприличим на птица? Може би отговорът звучи така: Реенето! Всичко що може да се рее попада под общия знаменател на птицата.

Невероятна е и снимката. Ех, тази Исландия! Не случайно Фишер я избра за своя втора родина.

Не съм ходила в Исландия, но я виждам с очите на дъщеря ми, която я обича сърцато и като геоморфолог, затова често води групи там. Снимката изглежда изчистена, но се чува загърбената падаща вода, възхищават височината на самотния връх сред необятното и чисто небе, вятърът загатва за себе си в стремежа да отметне качулката, но пък създава усмихнато настроение.

Красива, волна като птиците, любима дъщеря и сладкопойна, тръпно обичлива майка - много здраве, късмет и любов и за двете ви!
Поздравления за великолепната импресия, Емелика!

За красивите думи и пожелания!