„Ел-Рух–Хамса–калпа“ – този призив за вдишване духът на първия лебед, който мъти космическото яйце три пъти обходи пещерата по изгрев след отиващата си супер луна.
„Ел-Рух–Хамса–калпа“ – шест пъти отекна из скалите в средата на деня, когато бе равен на нощта.
„Ел-Рух–Хамса–калпа“ - девет пъти измолващо заглъхна при рубинен залез, пътувайки към върховете на планините, за да стигне безграничната сила на Великите, връщайки мощта на древните послания в тайната книга на дълбоките знания и преобразувания.
Изричащият тези слова бе потомък на последния Велик, дошъл на Земята от безбрежността на голямата вода, оставил на предците му единствената книга, заключена с необикновен катинар, който се отваря с кода на малкия завещан ключ, при специални условия и с ясни намерения за разбиране на знанията. Намеренията му бяха категорични. Искаше да подчини стихиите, природата и човека. Виждаше се всесилен, застанал на входа на своята пещера, в поглъщащия алчно всички багри черен плащ, със сключени вежди и присвити очи от предпазливост да не избяга нещо, което вече е влязло в тях. Дори и прокървилото залезно слънце, не можеше да порумени властта на черното.
Пещерата бе дневния дом. В нея кънтяха мислите му, като удар с чук по стените. А островърхата къща, бодяща белите облаци, защото са си позволили да са бели – нощния.
Получи се. Малкият ключ отключи тежкият катинар на книгата със завидни размери. След упорито четене и прилагане на прочетеното успя много неща, но не всичко. Нямаше големия ключ, който проявяваше скритите символи в нея, познаването на които щяха да го направят непобедим, не стареещ, вечен… Не намираше в прочетеното къде може да го потърси. Дори без него хората му се подчиняваха безропотно. Птиците го слушаха, но рядко пееха – не обичаше песни. Какво значат някакви гласови извивки? Растенията плахо цъфтяха. Разбушуваха се и тихите езерни води - той не харесваше спокойствието. Изпадаше във възторг, когато помрачеше слънцето и сред мрачния ден със светкавици и гръмотевици мереше сили. Гласът беше гръм, погледът мълния. Всички се страхуваха. Тогава ликуваше. Но нямаше с кого да съпреживее величавото си щастие. Нуждаеше се от жена и потомство, но специална – красавица с царско потекло. Как да я намери?
Отново прибегна до малкия ключ, за да попита съня. Можеше да го използва три пъти. На четвъртия той нищо не отключваше и затваряше всичко вече отключено, изтривайки паметта за отключеното.
Видя в съня си саркофаг, скрит дълбоко в скалите. След миг се оказа там и отвори нетърпеливо капака, мислейки ,че са скъпоценности. Дали не е големият ключ? Вцепени се от изумление. В него лежеше неземна красавица със затворени очи, покрита с вода. Не дишаше, но беше жива. Стори му се, че пробяга лека усмивка и поруменя, сякаш усети присъствието му. Но и не спеше. Пребиваваше в някакъв неин, непознат свят. В миг се влюби. Непознатото чувство го завладя изцяло. Събуди се различен.
Още същия ден повика скалния орел, знаещ всичко за скалите, за да я намери. Чака го три дена и три нощи. На четвъртия той му показа висок каменен връх. Черният маг нареди на стихиите да го разцепят. Саркофагът сам се издигна на повърхността. На мига бе отнесен и отворен нетърпеливо в пещерата. В него имаше чудна красавица, покрита с ароматна вода, но …. не от съня. Магът незабавно повика втори скален орел със същата задача. И това се повтори осем пъти. Деветият орел нищо не откри. Осем саркофага лежаха в пещерата с девойки покрити с вода. Всяка вода имаш свой едва забележим цветен нюанс и ухаеше на този нюанс. Във всеки от седемте лежеше красавица, но не тази, в която се влюби. С треперещи ръце повдигна последния капак и го обля неусетена вълна на радост – беше тя – неговата любима! Повдигна я леко и извади от водата. Намокреният черен плащ се сгърчи и стопи. Дори не обърна внимание. Държеше в ръцете си любовта. Разтръска я да отвори очи. Изпод миглите надникна безкрая. Другите красавици също отвориха очи и грациозно излязоха от обиталищата си. В този миг силна болка прониза ръцете на мага и той видя как кожата им се свлече, а те се обагриха в кръв. На мига забрави, че е влюбен и крещейки от болка продъни с ботушите си здравите саркофази. Водата от седемте се сля и изля като водопад в пъстроцветна дъга от входа на пещерата. Последната вода бе прозирна и изпълни скалата с кристали, отразяващи дъгата. Но Черният магьосник не умееше да вижда красота. „Ще те излекувам“ – продума осмата девойка. Но той не познаваше добротата: „Не искам да ме докосваш! Превърнете се всичките в хапливи отровни змии, за да се боят от вас и да свличате кожите си, както се свлече моята от ръцете ми. Захапете опашките си и се самоизяще!“ Отвърнаха дружно: „А не се ли боиш, че първо теб ще ухапем?“ Чак тогава магът разбра грешката си, която сам не можеше да поправи. Липсваха му знанията, отключващи се с кода от големия ключ. Прибягна до последната си надежда. Призова с последното си желание малкия ключ да му покаже големия ключ. Трикратният отговор беше: „Това желание ми е забранено и не може да се изпълни!“ Голямата книга се разтвори наполовина, замаха със страниците си като с криле и полетя към небесната библиотека, далече от земните желания за тайни знания. Осемте девойки се превърнаха в осем змии, всяка с нюанса от цвета на водата си и захапаха опашките си в осем кръга. Направиха две ниски кули от по четири обръча всяка. Всяка помагаше на другата да не се самоизяде, докато смъкнатите им кожи се вкаменят в символ. Така оцеляха, носейки и предавайки на хората знанието да оцеляваш - лекувайки и помагайки на ближния си, спасяваш себе си.
Две от тях шушнат тайните – небесно-земните и на лечението, усукани в Кадуцей върху жезъла на Хермес.
Пет се пресякоха в точките от радиуса и дъгата на кръга си. Създадоха от основните багри цветето на живота.
Бялата змия остана в кръга, не излезе от кожата си, не се самоизяде невъзвратимо – превърна се в Уроборос – възраждането в кръговрата на природата, новото одухотворено битие, белязвайки го с белотата на сътворението.
"Пещерата бе дневния дом. В нея кънтяха мислите му, като удар с чук по стените. А островърхата къща, бодяща белите облаци, защото са си позволили да са бели – нощния."
Поздравления! Най-искрени.
Твоята приказка е космична, много респектираща! Интересно ми е какви приказки са избрали за лауреати, но не знам дали ще отида.
А ти като научиш нещо конкретно, сподели.
Усмихнати и ползотворни дни!
Награждаването беше вчера, но не отидох, предпочетох един ден навън - времето е приказно и се възползвам.
