Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02 15:13 - Дървеното крило
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1421 Коментари: 9 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Започвам изкачване по клона на вятъра върху огромното  дърво. Чувам шум, който се завива около мен, като по издължената празна раковина, изхвърлена след играта на вълните от краката до главата.  Само че нито съм изхвърлена раковина, нито съм празна. Охо, колко много има в мен. Още не знаете. Пък и самата не зная. Но със сигурност ще узная. Шумът не се интересува от мислите ми, провира се под дрехите и ме гъделичка, бучи и се върти като във фуния в ушите ми, издърпва косите ми, превръща ги в струни на безброй инструменти и свири ли , свири. После запява с духаш глас своята песен:

„Щом буден съм, не зная миг покой.

Танцувам вихрен танц с разпъпилата пролет.

Във лятото се втурвам с трепет свой.

Откъсвам златните листа за чакан полет.

Със сняг натрупвам преспи тъй дълбоки,

че сам заспивам в тях смирен, безоки.“

Разбирам, че пее на себе си, защото се мисли за много важен, но ми е хубаво да си представям, че  пее на мен. Пък може и така да е. Нали съм тръгнала да го опознавам. Дали не се е трогнал? Приятно е някой важен и силен, от когото понякога всичко живо се страхува да пее за теб.

Заслушана в песен и залисана в мисли продължавах да се катеря, докато в миг осъзнах, че това съвсем не е предишния клон от моето дърво, а нещо съвсем различно, другаде. Бях се изкатерила твърде високо и поглеждайки надолу видях място, което никога не съм виждала, а точно под мен дочух двама мъже да си говорят:

-         Най-сетне е готово. Днес се очаква времето да е подходящо за изпробване. Това съоръжение ще промени света, като донесе много благо за хората, защото неговото приложение ще бъде безгранично, някъде там в бъдещето. И цялата работа ще върши една впримчена в играта си стихия.

-         Не е ли малко пресилено, приятелю-изобретателю?

-         О, Велики Хаммурапи, ще си говорим пак след векове, гледайки от небето, защото то – небето ме вдъхнови и заложи от законите си в него – закони, които предстои да се осъзнават правилно.

-         Тогава ще добавя строежа, запазването и работата с това съоръжение към моите закони.

-         А ще може ли да използваме вятъра в подобен механизъм  за напояване?

-         Разбира се. Ще се заема с конструирането му.

Кой беше човекът, наречен Велики? Със сигурност управляваща личност тук, щом говори за закони. А какви са законите на небето? Или поне заложените в нещото по което продължаваше да се катери.

Вятърът се засили и аха да я събори, успя да се хване за някаква перка, която бързо прегърна. Перката се заиздига нагоре. Странно, но не беше страшно. Точно обратно. Колкото повече се издигаше, толкова по-добре, по-отвисоко и по-надалече виждаше света. Като от полет на птица, но си оставаше полет от едно дървено крило, което упорито и спасително притискаше към себе си. Тогава една голяма пъстра птица долетя и заговори:

-         Здравей, аз съм птицата Хома и летя само на високо. Ти как се казваш?

-         Любопитка.

-         Що за име?

-         Едно от многото ми.

-         Че колко имена имаш?

-         Не знам. Като раста, множат се.

-         Как така?

-         Всеки нов приятел ме оприличава на нещо и ме нарича както му харесва. Имам две малки приятелчета, от които научавам много за света и те ме нарекоха Любопитка, което отговаря на същността ми и особено харесвам. Както всеки си имам и рождено име, но това стига за запознанство и значи любов към питането, разбирай любов към знанието. Само не го обърквай с любов към питката. Не че не я обичам, особено месена, разточена и увита от баба като слънчице.

-         Стига си говорила. Искаш ли да побъдеш и в света на птиците?

-         Разбира се!

-         Качи се на гърба ми. Но ще мълчиш. Няма и да мислиш. Ще усещаш! Като теб имам много имена. Обичам когато ме наричат Птицата на щастието.

 

Момиченцето чуваше маха на силните криле и усети полетът, който никак не можеше да опише. А и нямаше нищо познато на което да го оприличи.  Затова се вслуша в съвета  да не мисли и остави сетивата си на насладата да се носи по въздуха, със сигурността на пъстрата птица. Но тя си имаше и друга работа, затова я върна от където беше я взела. Втъкна с човка пъстро перце в косите ѝ. Каза: „ Ще ти потрябва.“  Отлетя. Запази усещането, към което щеше да се връща, когато потискащото приземяване  събаря.

Перката в която се бе вкопчила, представляваше част от някакъв механизъм, който още не разбираше. Той се задвижи отново и спря.  Огледа се и видя, че се намира на върха на въпросното съоръжение. От двете и страни имаше още две пернати в страни дървени крила, но  по-ниско.  Да си най-на високото , независимо на какво, си е супер. Сякаш си властелинът на света. И птиците не летят до тук. Обаче след още време и суперското започва да се изпарява, заменено от самота. Една огромна, висока, осъзната, безгранична и безлична самота в която проплакваш да се споделиш. Самота в която виждаш невидимото, чуваш нечуваното, усещаш неусещаното, намираш търсеното, но не и покоя. В самотата се е стаила неназованата стихия.

Силата на вятъра е изменчива - тича нанякъде – бяга от всичко и всички. Самотата обича вятъра. Дали вятърът я обича?

 

 

 

 




Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zemela - Хубава приказка! Преди време, н...
28.02 16:02
Хубава приказка! Преди време, някъде казвах, че "към върховете пътят е самотен". Но и самотата е хубава, точно както всичко останало. Поздрави, вятърно момиче!
цитирай
2. kvg55 - emelika,
28.02 23:16
А бе, "Вятър работа".
цитирай
3. lightbody777 - Самота, в която проплакваш да се споделиш...
28.02 23:17
Красота...
цитирай
4. emelika - zemela,
29.02 07:23
Продължение на предишното е. И понеже е много дълго ще пусна още 2-3 ветрени и ще спра за другите стихии.
цитирай
5. emelika - . kvg55 ,
29.02 11:56
Вятър работа, но някои мъдреци казват, че вятърът бил дъха на Бога. Не дръзвам да се меря с тях, защото съм останала с детското си мислене, което по всяка вероятност ще е хаотично и нелогично за експертите.
цитирай
6. emelika - lightbody777, Благодаря!
29.02 12:03
Точно твоето мнение е много ценно за мен.
цитирай
7. missana - Явно съм пропуснал възхитителните изяви на майсторското ти перо, Емелика.
01.03 18:56
Ще се опитам да наваксам.
цитирай
8. missana - Правиш великолепен синтез на есеи стични навеи и проза.
01.03 19:09
Майсторство, майсторство, майсторство! Поздравление, Емелика!
цитирай
9. emelika - Много ме хвалиш ,Мисана!
01.03 20:09
Сконфузвам се по детски и се крия под масата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 301213
Постинги: 151
Коментари: 1107
Гласове: 5687
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930