Опрощаваш и наказваш, но съдница не си. Рицар не в бели одежди, а тога.   Меча светлинен на разума е мощния избор по пътя на война с разпилени под звездния купол коси. В Темида настолна се вглеждаш, а тя упорито мълчи. Оставаш със своята съвест  когато  в броеница  желано правдива нижеш съдби. И често се питаш, нишката на броеницата твоя докога ще съдбините човешки държи в изтънялото крайче  на женските нежни мечти.

Тия "галактическите мисионери" докато се наканят да дойдат, "на Земята" ще бъде само пустош.

Те са символични за блоговата ни земя, но имат реални протопипове, чиито мислене и интерпретирането му харесвам, дори да не съм напълно съгласна с тях. Убедена съм, че ще се разпознаят.

Ти задълбаваш много навътре и то със средствата на естетиката. Това буди у мен нескрито възхищение.

С коментарите си.

Привет, Ели!
Благодаря ти! Точно си ме описала....
Просто.... чакаме....
И докато чакаме, учим, надграждаме, работим.... ежедневно....
Вярвам, че силите ще стигнат!
Прегръщам те топличко!*

Ели

Имаме сили още, повече от сили имаме... Имаме!

И дълбоко...

Висока оценка. Благодаря!