Те, мислите -  галактическите посланици – разбягват се – по галактически. Галактиките са непредвидими. Понякога бягат. На къде? Те си знаят. Хукваме след тях. Безуспешно. Как ще стигнеш галактика, която бяга? Бягат заедно с ...

 Босонога потичваш сред младата шума не сменила докрай хролофила със злато, за да стигаш своя извор потаен - очи да измиеш, сълзица  да му оставиш, преливайки да я избълбука.   Мислите – къдрици разрошени, само слънчев гребен по из...

 Опрощаваш и наказваш, но съдница не си. Рицар не в бели одежди, а тога.   Меча светлинен на разума е мощния избор по пътя на война с разпилени под звездния купол коси. В Темида настолна се вглеждаш, а тя упорито мълчи. Оставаш със своят...

 Познах те по думите – ту пестеливи като питагорова въздишка, ту ръснати от рог изобилен в плодородна есенна позлата. Пълниш наполовина ритуалната  чаша с млякото на небесния път, пропило какаото на нощта и щедро поднесено. Обичам ...