Седеше  скрито и сгушено. Наблюдаваше големия свят, доколкото стигаше погледа му. Опитваше да надникне във, зад и отвъд на видимото;  във, зад и отвъд  сега.  Струваше му се, че понякога се получава. Днес надничаше във, зад и отвъд себе ...

 Пътят към Бог
едва ли е позната магистрала, а криволичещата пътечка с лек наклон нагоре, за да не се стресираме от влиянието на повишаващото се духовно налягане. Идва момент когато тя свършва и трябва да я проправяме сами. До тук са и ...

   „За фарисеи е скинията, зааа фарисеее –иии!...“
Тъй басово си припяваше след неделната литургия своя псалом, допълващ Светото писание отец Полисвет влизайки в олтара за личен разговор с небесния си баща.
- Живеем във...

За миг светът замря, движен от неживост, разбрана сред дъха на вятъра. Дали е той или стихията дълбоко в мен  оплете жиците, съблечени до голо като нерв саморазкъсал се отвътре? И светлината някъде се скри из черната кутия за неверия. И ...

 Току що запарен. От планински билки, расли далеч от хорски очи, за да не прихване човешката бъркотия. И все енюви. За гости отбрани. Добре сте ми дошли! За днешния чай най-важната  част е водата. Необикновена  – кристална. Цяла но...

 Как малкото да съпоставя на голямото? Нима са малки семената житни, жертвеник на хляба? Нима е малък атомът и няма тежест неутриното? Земята ни за тях огромна, нима е малка за вселени с мисъл непребродни?
Кои са близки и кои далечни ра...

Върти се зодиакът сам в извечен танц улисан с повторими стъпки, все търсещ си достойната танцьорка. Завърта ни съдбите, на орисията подвластни - ту гизди с ни одежди бални или надява дрипи, ту  с обещани почести ласкае или с голотата ни ...

Вселенското сърце перпетум мобиле, пулсира – „туп-та, туп-та!“ Отново „туп- туп“ и свива се Вселената. Приглася му „та-та“ и ширва се в разбягващи галактики.  Сърцето ми синкопно тича подир тях с...

 Статива на художника нарамвам и търся гледка всеобхватна с най-величавата природа, надничаща оттатък хоризонта. На прах разтривам безценни минерали, прецеждам извлеци растителни за вечните бои, дарени от Земята. Надничам в телескопа, пл...

Не зная как  Всемира да рисувам. Дори да имам всички багри на дъгата  и четките на пухкави глухарчета, докоснали броката на звездите. Дори да се напъхам в росна капка и с дъх  раздуя до безкрайност,  озарила предела на мечтите. Дори крис...

 Седеше на брега на океана, свило и напъхало крачета в пясъка, подпряло лакти на коленца, с длани на брадичката си. Наблюдаваше подгонените към брега вълни и оставащата бяла пяна при връщането им във водата. Една вълна остави нещо на пяс...

 Най- сетне! Дойде редът и на ваксините. То не бяха спонтанност, лирични отклонения, сериозност, опит за научност и псевдо такава...  Пфуу!... Нарочно избрах този разнороден начин за излагане на мисли, обединени в нещо като цяло. Имах си...

Изви се буря. Засвистя оня ми ти вятър, чак в комина духна и върна пушека, за което много му се разсърдих, въпреки че го обичам като ми роши закачливо косите. Разхвърча  ламарини , събори керемиди, пречупи и голяма ела, точно през средат...

  
Легендата за Пан и Сирингс иде до нас с  33-те песни на неизвестен автор, наречени Хомеровски химни, неправилно причислявани за Омирови. Това е хомеровска поезия от най-ранните времена на гръцката античната литература, използваща епи...

Разнасят се звуците на сиринга . Завихря се лек бриз, разсънва отпуснатата прозрачна органза на прозореца и я надипля наново блестящо с първите слънчеви лъчи. Завитите с тъмната пелена на нощта облаци вече разбухват в бяло, поглеждат слъ...