В тропическата гора е Националният парк Дейнтри в който има гори на възраст над 110 млн. години. Това е една от най-старите екосистеми в света.


                


Но внимание с фауната, ако се решите на самостоятелна разходка! Не е изключена среща с отровни змии и паяци, маларийни комари, разни насекоми и крокодили.







Затова е най-добре да се посети  тропическия зоопарк, където животните не са в клетки. Папагалът Перо, наричан „Нощният папагал“ е от най-неуловимите и най-редки видове птици в света, открит в Южна Австралия и се среща само в Куинсланд , според експерти на дивата природа.


 

Така се храни крокодил.

 

Тук живее и най-опасната птица в света Казуари, което значи рогата птица. Наричат я още австралийски динозавър. Висока е към два метра и тежи около 60 кг, тича с 50 км в час. Втора  е по големина след африканския щраус. Изчезваща птица.

 

В ботаническата градина. Фикусът е дърво типично за тропиците. На него винаги му е нужно друго дърво за опора. Не може да живее самичко. И понеже толкова се страхува да не загуби опората си го оплита от всички страни. Задушено, дървото опора загива. След него и фикусът, защото е останал без опора. Не бъдете като фикуса. Човешките земни връзки са кратки, докато при фикусът продължават стотици години.Фикусът удушвач може да достигне до 60 м. височина.

А сега по кабинковия път над непроходимите тропически гори слизаме до селището на аборигените Тжапукай,

   

Очаква ни вечерно шоу с факли.    

..., че първата снимка е на "Трите Сестри" в Национален парк Катумба?

https://www.nationalparks.nsw.gov/things-to-do/lookouts/echo-point-lookout-three-sisters

Ще сложа друга, докато не са разбрали дъщерите ми. Благодаря!
Пущам ги със закъснение и търсейки измежду многото съм се заблудила.

...нищо лично, нито пък със зла умисъл (опазил ме Бог). Просто ми направи впечатление, понеже съм бил и на двете места, та рекох да си сверя часовника - не съм искал да се заяждам; надявам се усети чистосърдечните ми и добронамерени реплики...

Стават грешки в бързането. Отделно ще има снимки и за Сините планини. И ... няма да бързам :)

Поздравление, Емелика!

Докато човекът не се грубо намеси.

"Рогатата" прилича на мисирка.
Наистина там природата е впечатляващо могъща.

може и да не оцелееш. Прави с ритника си големи, дълбоки , разкъсващи рани. С рогът замахва като с чук. Пък и ако реши после да кълве... Всяка година има човешки жертви от нападения на казуари. Да си чувал мисирка да е убила някого? Ще и закичим нашенска мартеница, да стане хрисима. Но по-добре да не я срещаме в естествените и обиталища.

Но въпреки това има места към които се привързваме емоционално. Аз например съм привързан емоционално към Синеморец. Споделих този факт с един приятел /известна публична личност/, мотивирайки се защо не ми се напуска България, а той ми отговори: формулата на водата навсякъде е еднаква - H2O!

Аз пък си обичам една малка трепетликова горичка с извити над земята корени на дърво до нея, което си нарекох "Трончето". Мога с часове да седя там и слушам нежния трепет на листата и припяващия звук на реката, боса върху мъха. А и градинките ми... Около мен пък хлорофил. И хлорофилът навсякъде си е хлорофил.
Но Н2О на твоя Синеморец, когато си там и моят хлорофил, когато съм там ни познават вече и ни посрещат с обич, която ни изпълва, защото водата и хлорофилът, които ни познават могат да обичат, както човек едва ли. Ако имахме надсетивността да надникнем в молекулите им, то те със сигурност танцуват за нас. Но затова пък имаме усещането за близост с мястото.